Wunderschüler

Специален поздрав за съучениците ми от Немската гимназия. Без носталгия, само с усмивка.

 
Чували сте за Wunderkind, нали? Аз също, разбира се.

Обикновено под това понятие разбираме дете от 6 до 10 години, което ходи на уроци по английски (защо ли пренебрегват немския?!), свири на цигулка, пее в хор, тренира плуване и баскетбол, посещава кръжоци по живопис и работа с компютри, занимава се с точни и хуманитарни науки и в свободното си време ходи на училище.
Аз искам да разкъсам догмите и представите за такова „чудо“, като ви запозная с една недооценена разновидност на Wunderkind – това е така нареченият Wunderschüler.

Wunderschüler е ученик, който има неограничени умствени способности и свръхчовешко търпение. Всеки ден идва навреме на училище, съобразявайки се с училищната мода и тенденциите в тази насока. Учи по шест пълнокръвни, наситени с материал часове, връща се в къщи след пътешествие с градския транспорт, хапва надве-натри и сяда над учебниците. Ще кажете: е, кого толкова възхваляваш? Ученикът… това му е работата: да учи!

Не сте прави, ще ви кажа аз. Wunderschüler е пример за това, колко неизвестни и неизследвани са човешките възможности. Той усвоява огромно количество информация, например в областта на географията: страниците в учебника са като фотографирани, заедно с въпросите и приложенията. Физиката е наизустена като английска песен. Формулите по химия и геометрия кръжат из мозъчните клетки и се смесват в причудливи комбинации. Естетиката се възприема като ученически възникнало отношение – отношение между тетрадка и учебник, а българският език странно се съчетава с историята. Разбира се, Wunderschüler не само ги разграничава, но и може да говори около десетина минути по всеки предмет, миг, след като ви е доверил, че не е учил и не знае нищо. Ами ако беше учил?!…

„C’est la vie!“ – въздъхвате вие.
„C’est la vie!“ – усмихва се с чувство на изпълнен дълг учителят до вас.
„C’est la vie!“ – ще кажа и аз, защото Wunderschüler наистина е станал ежедневие за нас.


>> Обратно към ПРОЗА >>