Човешко е да се греши

Информация

Идеята за тази пиеса се ражда по време на представление в Народния театър. Постановка на „Двамата веронци“ вдъхновява авторката да вкара ежедневието на обикновена студентска компания в рамките на средновековна комедия.

Предговорът е написан от името на преводач, изнамерил неизвестна творба на Шекспир.
 
Достоверността е подплатена с обяснение на елементи от Шекспировите пиеси – елементи, които могат да бъдат открити в „Човешко е да се греши“.

  

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

За големите творци се пише много – толкова много, че понякога си мислим, че вече всичко е казано за тях. И точно тогава те ни изненадват с непознати и велики творби. Така се случи и когато ровейки се в стари ръкописи, неволно открих комедия от Шекспир, неизвестна досега на света. Заглавието й беше „Errare humanum est“, което, преведено от латински означава „Човешко е да се греши“. Още първите редове отпъдиха от мен съмненията за фалшификация – сблъсках се с индивидуалността на героите, присъща на цялото творчество на театралния гений. Може би тънката ирония, съпътстваща всяка реплика, внася на пръв поглед уеднаквяване а характерите, но по-задълбоченото прочитане ни разкрива различни индивиди, изпълнени с човешки противоречия. И ние никога няма да объркаме неспокойната Джулия с присмехулната Сесил, нито резервираната Кармела с разумната Антонела, дори ако репликите им не са предварително разпределени. Това е една от основните черти на творчеството на големия драматург – способността да придава индивидуални особености на всеки от своите герои.

Няма да се спирам на структурата на пиесата, съставена добросъвестно то пет действия – според тогавашните изисквания, с характерните за Шекспир поанти в края на всяко действие, които правят трудно за изследователите му определянето на истинската кулминация. Всяко действие тук се развива почти като самостоятелна драма, със своя завръзка, действие и кулминационна точка. Низходящата линия на действието на драмата и развръзката и тук почти се преливат. Склонността на Шекспир да започва произведенията си с мистични или тайнствени сцени (спомнете си вещиците в „Макбет“ – б.а) присъства и тук, трансформирана в полуразбираемия за външния човек разговор на трите венециански благороднички – „орисници“, както ги определя един от героите. Големият драматург е принуден да си служи с тези и други малки трикове, защото работи за една недисциплинирана и не особено добронамерена публика.

Днес в отношението към творбите на Шекспир се преплитат преклонение пред таланта и изумление от съвременното звучене на образите, създадени преди няколко века. И наистина, достатъчно е да се огледате в приятелски кръг, за да откриете подобни ситуации, интриги и тяхното разрешение. Затова не е нужно да пишем, че „всяка прилика с действителни лица и събития е случайна“. Тя просто е родена от причинно-следствените връзки в творчеството на един гений.

От Преводача
 
 

На следващите страници ще откриете откъси от пиесата, както следва:

  • стр.2: Начало на пиесата – разговорът на трите „орисници“, които забъркват историята.
  • стр.3: Монолог на един от героите за жените
  • стр.4: Забавното начало на последното действие – акцент е монологът на Катрин

  • >> Обратно към ПОЕЗИЯ >>
    >> Още САМИЗДАТ >>