Божествени искри

Бе нежна нощ, осеяна с’ звезди,
с отблясъци на пламък в тъмнината.
Вълшебна нощ, в която се роди
от огъня бoгиня непозната.

Самотника окаян тя погледна,
с най-ласкава усмивка го дари,
а той, докоснал кожата й бледна,
сърцето си усети да гори.

Поиска да й бъде роб навеки,
да бъде принц, вълшебник и мъдрец,
на колене пред лунните й дрехи
закле се той, че веч не е подлец.
Безпаметно ръцете им се вплеха,
душите им се сляха във една
и двамата към своя свят поеха,
и щастие бе тяхната страна.

Ала забравил прежната неволя,
човекът скоро тъй се възгордя,
че, влязъл сам в божествената роля,
се върна триумфално у дома.


>> Обратно към ПОЕЗИЯ >>