Летят годините – и ние се меним.
Ентусиазмът бавно намалява.
Сентенции с компромиси строим
и казваме: „Така се помъдрява!“
Младежките си пориви с воал
покриваме и гледаме с насмешка.
Стремежът ни към свобода е спрял,
забравен нейде като стара дрешка.
Амбиции изместват всеки път
и чувства, и наивната ни вяра.
И вместо въздух с кислород богат,
го дишаме, отровен сякаш с’ сяра.
Потънахме във век на алчността
и гоним днес безсмислени предели.
Не забелязахме как някак си света
изпълнихме със духом остарели.