Гордееш ли се още с нас, Българийо?
За устрема ни да вървим нагоре,
научили в’ вековната история
да оцеляваме сред купища неволи.
Отричаш ли се днес от нас, Българийо?
Децата ни от теб че се отричат.
И всички мостове назад запалили,
по чуждоземски името ти сричат.
Срамуваш ли се днес от нас, Българийо?
От алчност разпокъсваме снагата ти,
безпътно само хубостта ти хвалим я,
погубваме с безверие душата ти.
Обичаш ли децата си, Българийо?
Прощаваш ли безумните ни грешки
ти като всяка майка? Че съдбата ти
е вплетена в съдбите ни човешки.
Днес, докато четях стихотворения, участвали в конкурс за социална поезия на литературната група „Многоточие“ (Фейсбук), изпаднах в лек шок. Причината беше в приликата на „Въпроси към България“ със стихотворение №60 от конкурса. Eто и първите куплети от него: № 60
Конкурсът е анонимен, но след края му имената на авторите се огласяват. Направи ми впечатление, че „Номер 60“ няма други социални и граждански стихове, стъпката също не е характерна за неговия стил – попрочетох туй-онуй от постнатото от него. Намерих обаче още едно стихотворение, което прилича на едно от моите, публикувани в този сайт…