Другата

Часовникът безмилостно отсича
последната секунда на забрава.
Тя кротко става, тихо се облича –
за кой ли път отчаяно прощава.
 
Животът като есенна балада
изнизва се сред срещи и раздели.
Тя няма право да кори, да страда,
да има своя ден в одежди бели.
 
Тя крие само няколко прегръдки,
прошепнати на крак слова на нежност
и пие всеки ден горчиви глътки,
встрани от суета и безметежност.
 
Тя няма право с поглед да погали
тъй силните и ласкави ръце.
И няма никой, който да пожали
кървящото, объркано сърце.
 
Защото тя е Другата – презряна
и заклеймена като сатана;
най-преданата, искрена, желана
и най-нещастна на света жена.