На приятели играем ти и аз:
редовно пращаш снимки на децата
и дълго ми разказваш за жената,
стояща между нас.
По детски от напрегнатия ден
открадваме си няколко минути –
да кажем нещо и да бъдем чути –
мигът за теб и мен.
Флиртуваме със думи остроумни,
разказваме истории безумни…
и спираме дотук.
Дали защото в думите на нежност
прокрадва се мечтана безметежност –
да сме един до друг?
Или защото казахме си ясно,
че всичко между нас не е сериозно;
да причиним страдание е грозно,
позорно и опасно?
Да, приятели ще бъдем ти и аз.
За всичко на света ще си говорим,
но само ако любовта затворим
дълбоко в нас.
