Сърце

„Все туй копнение в духът…“
П.К.Яворов

 
Сърцето ми пак в себе си се вглежда
и неспокойствие познато там открива.
Умът ми доказателства привежда,
че туй, което идва, си отива.

Сърцето ми се бори да покаже
картини, пълни с чувства възвишени.
Умът обаче иска да ги смаже,
твърдейки, че в лъжа са сътворени.

Потънала във размисъл, с въздишка,
пропъждам на видението искрата,
но в мен остава тайна, крехка нишка,
пронизваща покоя на душата.

Две топли длани моите изгориха.
Две нежни думи сепваха съня ми.
И две очи – блестящи, черни, тихи,
усмихваха се в мрака на скръбта ми.

Неверен миг на две щастливи сенки,
угаснал в свят от делнични раздели;
сподавен стон, сред купища превземки,
на чувства, след мига осиротели.

Аз вярвам – всичко пак ще се повтори
и този миг ще трае цяла вечност,
дори сърцето и умът да спорят,
дали е умно туй, що е сърдечно.