„Душата ми е стон,
душата ми е зов…“
П.К.Яворов
За кой ли път се влюбвам и разлюбвам?
Измъчвам се от ревност и от гняв.
В мечтите си най-страшно те погубвам,
заклевам те без глас, че не си прав.
Къде сгреших? Не, грешката е твоя –
запали ти в сърцето ми пожар,
на мислите ми наруши покоя
с един копнеж, като земята стар.
И днес, когато вече съжаляваш,
когато се оттегляш мълчешком,
молбите си и клетвите забравяш
и криеш се от мен във своя дом,
помни: че си свободен, е измама.
Не хвърляй върху спомените пръст.
Когато се оглеждаш и ме няма,
аз в теб ще съм – и туй е мойта мъст.
