Острие

2

Рик стигна до плажната ивица. Ето, там е водата, сега ще се изкъпе и ще му олекне. Всички казват, че водата успокоявала. А той има нужда от покой. Внимателно се приближи до вълните, които меко се плискаха в брега и стъпи във водата. В същия миг от дъното го погледната две очи. Очи на мъртвец!
Рик уплашено се отдръпна. Тогава мъртвият бавно се изправи и протегна ръцете си към него. Беше жена.
– Мария! – успя да издума той и хукна назад по брега.
Не се обръщаше, но усещаше как зад него се надига нещо огромно. Бяха ужасни, гигантски вълни, които се опитваха да го настигнат, а сред тях Мария викаше за помощ. „Не мога! Прости ми!“ – извика той и се обърна, скръстил умолително ръце пред гърдите си. И тогава видя, че жената не беше Мария, а Жанет, която усмихната седеше на гребена на вълната и протягаше към него хищни ръце.
В този миг огромната водна маса се стовари върху му и го погълна.
– Не искам да умирам! – извика той без глас, докато се опитваше да изплува. – Това е само сън! Не искам!
Събуди се задъхан и настръхнал. Попипа челото си – не беше потно. Беше изгръгнал дрийминга от главата си и сега той се търкаляше на пода.
Изправи се и се опита да се успокои. Трета нощ сънуваше един и същи кошмар. Уплашен да не заспи отново и да сънува, седна в работното кресло и се замисли.
Не за първи път сънуваше ужасни неща. Беше се случвало и преди, особено когато бе започнал да взема стеридуин. Но защо точно Мария?! Две години след смъртта й ходеше като побъркан и въпреки това тя нито веднъж не му се бе явявала насън. Дали не е заради Жанет? Спомни си как баба му твърдеше, че мъртвите идвали в съня ни, когато не са доволни от нас. Но ако бе така, защо Мария се сърди заради Жанет, а бе отминала равнодушно и Кити, и Ола, и Алзи?…
Едва дочакал утрото (според бордовите часовници!), Рик се запъти към общата зала. Учуди се, че почти всички бяха вече там. Липсваха само Мат и Жанет. “Естествено” – бодна го иглата на завистта.
– Май доста си поспиваш, младежо – закачи го доктор Дайом.
Веселите пламъчета в очите на другарите му го подразниха, но той премълча и седна до бордовия инженер:
– Знаеш ли, май си повредих дрийминга тази нощ, Клод. Би ли го погледнал?
– Нямай грижа! Но да не ми се сърдиш, ако поради незнание ти сменя сънищата.
– Надявам да го направиш – засмя се Рик.
Докато разговаряха, в общата зала се беше появила и бордовата двойка – жизнерадостния базов пилот и разглезената му приятелка. Атмосферата видимо се оживи. Рик неволно отбеляза, че той и Клод бяха единствените, които не се включваха към всеобщото ухажване на симпатичната кокетка. Не беше сигурен за мотивите на бордовия инженер, но за себе си бе убеден, че би предпочел звездолетът да няма програмиран рейс и пломбирана кабина са управление. Тогава пилотът Мат Елч със сигурност би бил достатъчно зает, за да оставя своята Жанет по-често сама.