Острие

3

Доктор Нал Дайом скришом оглеждаше екипажа. С изключение на Мат, Жанет и Рик, чийто дрийминг Клод не бе успял да поправи, всички имаха съсипания вид на хора, измъчвани от тежки мисли и неразрешими ситуации. Чудеше се дали и те имат кошмари, спомняйки си за катастрофиралия аква-моторист, чиято смърт го преследваше всяка нощ от началото на пътуването им. “Ще поговоря с Дерек” – реши докторът и още същия следобед се усамоти с командира в неговата каюта.
– Дерек, отговори ми честно: сънуваш ли Линда и децата? – започна направо той.
Командирът трепна и погледът му се изпълни с подозрение:
– Откъде ти хрумна?
– Видът ти е на човек, измъчван от кошмари – отговори Нал Дайом. – Не, не ме прекъсвай – продължи той, спирайки реакцията на събеседника си. – Попитах те, защото аз самият сънувам всяка нощ един пациент, който умря на хирургическата ми маса. Единственият, чийто живот не спасих поради хлапашко нехайство. А видът на останалите ме навежда на мисълта, че и те са преследвани от подобни видения.
Дерек се замисли:
– Видения, казваш? Прав си, но не Линда и децата. Преследват ме мои приятели. “Торпедо 8”, ако си спомняш.
– Модулът им се взриви при скачване, нали? – погледна го питащо докторът.
– Да – кимна в отговор Янг. – Защото на диспечерския пункт нямаше никой. Бях се измъкнал, за да се обадя на Линда. А те форсирали…
Той прокара ръка през прошарената си, но все още буйна коса.
– Някой, чиято смърт си причинил и никой не е узнал за това – доктор Дайом разсъждаваше на глас. – Опит за убийство? Неволно убийство?
Двамата се спогледаха, осенени от една и съща идея.
– Ще свикам екипажа – кимна Дерек.