Острие

4

Паул Демил седеше в панорамния ресторант на Управата в очакване на сприхавия си приятел. Дори не беше сигурен за темата, по която Лон искаше да говори с него. Познаваше професора от юношеските си години и единственото, което можеше да твърди за него със сигурност бе, че се отличаваше с грандиозни идеи, които почти никога нямаха очаквания резултат.
– Чух за мобилизация на орбиталния отдел – започна професор Ройд вместо поздрав. – Чух и че причината е поява на неизвестно небесно тяло, което се движи по елипсовидна траектория в близост до базата.
– Какъв е проблемът?
– Паул, нямам време да споря с теб. Искам само да ти кажа, че прекъсването на потока енергийни записи не е било случайно. – Професорът се разположи за дълъг разговор, но в гласа му не се усещаше предишното високомерие:
– На борда никой вече не използва дриймингите. Това означава, че се налага да приложа вариант “Тотал”. Страхувам се експериментът да не се отрази на момчетата ти от орбиталния отдел.
Лицето на Ройд доби израз, който можеше да се тълкува с еднаква вероятност и като иронично снизхождение, и като вдъхновение на безумец. Полковникът се намръщи.
– Моите пси-полета – заобяснява професорът – са плътни индивидуализирани енергийни лъчи. Наличието на охранителни модули в района може да причини дисперсия с непредвидими странични ефекти.
– Част от стила ти на работа – вмъкна Демил.
– Що за хумор? – намуси се Ройд. – От теб се иска да изтеглиш хората си, когато звездолетът се намира на минимален периметър. Няма да е зле да се погрижиш и за достатъчно силно небелово поле, което да попречи за преждевременно проучване на непознатато небесно тяло.
– Това ли е всичко? – попита сухо полковникът.
– Всъщност, има и още. Знаеш ли кои от членовете на екипажа не са местни?
– Четирима, доколкото си спомням – отвърна с видимо раздразнение Демил. – Пилотът Мат Елч, инженерите Дейв Хонер и Клод Лоран, а също и астрофизика Зоман Шер. Той е роден в База Мууди, майка му остава там, баща му умира по пътя.
„База Мууди ли?“ – замисли се Ройд. – “Не се ли правеха там генетичните опити? Ами ако този Шер всъщност е ТАЗИ?“ При експертизата на сънищата ДВА от потоците се бяха оказали на жени. А според статистиката трябваше да е само един – на лаборантката Жанет Соладин. Коя бе втората жена на борда? Въпросът измъчваше професора, защото, за да насочи правилно пси-лъчите, той трябваше да е сигурен за кого са предназначени те.
– Изпрати ми отново данните на екипажа, Паул.
Полковникът отбеляза наум, че гласът на приятеля му звучеше прекалено заповеднически за човек на науката. Усети, че недоволството му постепенно се превръща в гняв и побърза да приключи разговора с мълчаливо кимване.