Острие

5

– Каре! – извика тържествуващо Мат.
Том спокойно натисна копчето пред себе си:
– Дубле.
– Блъфираш!
Дейв, партньорът на Мат, се беше съсредоточил върху мозайката от светлинни квадратчета на игралната масичка.
– Не, няма блъф. Но това още нищо не значи. Кука! – обяви тържествуващо той.
Макар и с неудоволствие, противниците им признаха загубата.
Светлинните квадратчета угаснаха.
– Играем без предистория, нали? – осведоми се Дейв.
– Да, аз съм пръв – отговори му Ерди.
Две ласкави ръце обвиха шията на Мат:
– Мишленце, идваш ли?
– Остави ме, Жани, – освободи се той от прегръдката. – Трябва да ги бием още три игри.
Том подсвирна.
Жанет им хвърли един от онези погледи, с които жените умъртвяват и заяви сърдито:
– Стойте си тогава тук, мухлясали мошеници. Ще погледам холо при Рик.
Мат почувства как всички погледи се насочиха към него.
– Това жените са големи холери – заяви той, вдигайки отегчено рамене.
Дали му повярваха? Наистина някои капризи на Жанет го изкарваха из кожата му, но нали точно тя, макар и неволно, го бе опазила от кошмарите на дриймингите? Е, когато не спеше с нея, му се мяркаха лицата от една полузабравена история, но то беше нищо в сравнение с еженощните сънища на останалите. Освен това, макар и кокетка, Жанет заряза всичко заради него и този скапан рейс до Земята. Може би трябваше да е по-мил с нея.
Огледа се и видя в дъното на салона доктор Дайом:
– Нал, би ли ме заместил?
Докторът го погледна с недоумение, но се съгласи и зае мястото му в играта.
Мат изхвърча от общата зала. Стигайки каютата на Рик, отвори безшумно вратата и чу как двамата си шепнеха заговорнически.
– Знаеш ли, Рики, – говореше Жанет – никога не бих тръгнала, ако не се надявах, че рекламните концерни на Земята ще ми отдадат дължимото. Но дори и да съжалявах малко при тръгването си, сега съм наистина щастлива, защото разбрах, че през цялото това време съм търсела теб.
Потресен, Мат се отдръпна, но любопитството, породено от внезапно бликнала ревност, надделя и той остана да подслушва.
– Ами Елч? – поинтересува се Рик.
– Не ми говори за този мързелив базов пилот. – В гласа й прозвуча досада. – Нямах нищо по-добро.
Разговорът секна. Последва шум, сдържано боричкане и отделни звуци, които накараха Мат да затвори очи.
– Що за нова мода? – стресна го насмешлив глас.
Насреща му присмехулно стоеше Клод. Мат се почувства неловко.
– Знаеш ли, Жанет току-що ме нарече «мързелив базов пилот».
– Подозирам, че не е първата, която го казва.
Мат трепна.
– Май ти напомням някой познат? – поинтересува се бордовият инженер.
– Да, в известен смисъл.
– Само не ми казвай, че съм бил част от кошмарите ти.
Мат се замисли. „Неволно убийство“ – бе казал доктор Дайом.
– Знаеш ли, Клод, прав си – видя как думите му изненадаха мъжа срещу него и продължи:
– Аз съм глупак. Толкова пъти съм приемал истината за илюзия, а лъжата за истина… и въпреки това продължавам да греша!
– Не разбирам за какво говориш. В твоя случай дори Лони Ройд не би могъл да помогне – вдигна рамене Клод
– Ти познаваш ЛОНИ Ройд? – не повярва на ушите си Мат.
– Съвсем бегло – смути се събеседникът му.
– Ти си бил на база Привейл! Работил си там, нали? Участвал си в проекта за перфепсидрона. Признай си, Клод! Никой друг освен участниците в онзи проект не е наричал някога професора с галеното ЛОНИ.
Въпреки въодушевлението на пилота, по лицето на бордовия инженер не трепна нито едно мускулче.
– Определено имаш нужда от почивка – заключи безизразно той и продължи по коридора, докато Мат безуспешно търсеше в лабиринта от спомени поне един, свързан с инженер Лоран.