Острие

7

Рядко някой виждаше Лон в добро настроение, но сега лицето на професора направо сияеше:
– Потече, Паул, – радваше се той. – След няколко часа ще имаме пълна информация за СПЧВ . Най-сетне ще накараме онези кретени от Академията да се размърдат и да оценят теорията ми. Полицията също ще усети ползата, вярвай ми – той погледна лукаво приятеля си и отново насочи вниманието си към пристигащите потоци информация.
Демил наблюдаваше с присвито сърце. Откакто експериментът бе започнал, не бе напускал лабораторията. Все му се струваше, че ще се случи нещо, което да провали проекта на стария му приятел. Не му излизаше от ума пророческата забележка на капитан Кид, когато последният разбра за истинската цел на експедицията. Нед твърдеше, че “това “Острие” ще разпори целия предишен труд и име на Охранителната служба”.
Часовете минаваха, осем от десетте потока бяха ясни и непрекъснати, но в останалите два имаше смущения. Лон се страхуваше да не е предозирал пси-лъчите. В никакъв случай не биваше да се получи пик, макар и кратък. В лабораторията скоро установиха чии са шумовите потоци – на астрофизика Зоман Шер и инженера Клод Лоран. Полковник Демил видя как леко безпокойство обхвана професора.
– Лон, ами ако тези двамата имат чиста съвест? И не страдат от никакъв синдром?
– Невъзможно – отвърна Ройд. – Докато получавахме записите от дриймингите имаше десет различни случая, десет различни потока.
Паул Демил не отговори, защото в кабинета нахлу един от лаборантите:
– Извинете, професоре, но потоците на Колд и Зоман избледняха. Да увеличим ли интензитета на лъчите?
– КОЛД ли каза? – попита с фалцет в гласа Лон.
– О, простете, имах предвид Клод, разбира се, Клод Лоран – смути се младият асистент, без да забелязва внезапната бледност, покрила лицето на ръководителя му.
– Направи ми услуга, Паул – обърна се Ройд към полковника. – Дай ми истинското име на този Клод. Капитан Кид твърдеше, че е леко променено и че инженерът е пришълец за базата.
Полковникът кимна и се свърза с базовите регистри. Междувременно приятелят му се разпореди за честотна модулация без увеличаване на интензитета.
На екрана се изписаха четири имена. Лон Ройд ги прочете на един дъх и съкрушено се отпусна на стола си:
– Тя е! – изстена той.
Демил също погледна към имената:
– Нищо не разбирам. За кого говориш?
– Лори Колд. Тя е втората жена на борда! А аз, глупакът, мислех, че е Зоман.
И полковникът с учудване видя как железният професор захлупи лице на работната си маса и застена. Реши, че Лори е някоя от многобройните приятелки на Лон, на която държи и за която се тревожи. Опита се да го успокои, но Ройд почти побесня:
– Не разбираш! – извика афектирано той. – Тази жена ме преследва отдавна, още от проекта с перфепсидрона. Ако аз не я изпреваря, тя ще ме унищожи.
Последните думи бяха казани тихо, но така, че косата на полковника настръхна, още повече, когато чу че интензитетът на облъчването ще бъде увеличен над четири пъти.
– Съжалявам, Паул – без да го поглежда, каза Ройд. – Ситуацията е следната: или ние, или те.