Острие

8

Дерек бълнуваше и се мяташе по леглото.
Клод стоеше на вратата намръщен:
– Ще преживее цялата катастрофа и ще се опита да се самоубие по начина, по който са загинали жертвите – каза той на надничащия зад рамото му физик. – Огледай се за нещо запалително. Аз ще проверя въжетата на Нал.
Докторът вече се бе опитал да разпори корема си с лазерния скалпел. Бяха успели да спрат и него, и останалите опити за самоубийства, но нито Дерек, нито старшия пилот Том бяха в състояние да управляват звездолет.
– Ами Мат? – запита Зоман, докато обсъждаха спасителния план.
– Най-вероятно той е част от тази мръсотия. Беше старши пилот на Лон Ройд, когато той разработваше перфепсидрона – обясни Клод. – Остана му верен докрай.
На Зоман се стори, че в последните думи на бордовия инженер се прокрадна несподелена тъга, но гласът му звучеше напълно сигурно, когато произнесе решението си:
– Нямаме избор. Ще рискуваме.
Намериха Мат проснат по корем, до него се търкаляше изпразнена спринцовка. Зоман се спусна да го свестява, но Клод го спря:
– Безсмислено е. Инжектирал си е леталин и най-вероятно жизнените му функции вече са спрели.
Настъпи неловко мълчание.
– Знам го, защото преди години постъпи така с мен – отвърна Клод на немия въпрос. – Тогава Лон Ройд още не беше професор и се опитваше да внедри перфепсидрона – психически реактивна субстанция, която е в състояние да управлява информацията в човешкия мозък по предварително зададена програма. Активира се при взаимодействие с енергийни стимулатори с определен заряд. В нашия случай това бяха дриймингите, макар че днес професорът използва нов специалитет за активация.
– Защо не ни предупреди, след като си знаел?
– Не знаех. Имах съмнения, но не можех да ги докажа.
Зоман си даде сметка, че дори да не беше преживял иглите в главата си, днешните събития и разкрития можеха да му докарат главоболие. Любопитството обаче го пазеше и той продължи да слуша изповедта на Клод:
– И двамата бяхме участници в онзи проект. Когато разбрах същността на изследванията и целите, за които би могъл да се използва, аз се обявих против и отказах по-нататъшното си участие. Мат ме уверяваше, че е с мен. Дадоха ни малък пощенски бързолет и се насочихме към Земята. По-късно разбрах, че преданият Елч бил изпратен от Лон Ройд, за да ме ликвидира. Лони никога не е понасял неудобните свидетели.
– Но ако Мат ти е инжектирал леталина и е успял да избяга, тогава защо ти си още жив? – Зоман с интерес разглеждаше празната капсула.
– Чист късмет или просто немарливост – поясни Клод. – Объркал леталина със собствения си наркотик. Но като човек аз трябваше да изчезна. Смених името си и не можех да си намеря постоянна работа. В известен смисъл, той наистина ме ликвидира.
– Алкофатен ли е вземал Мат? – намеси се отново Зоман.
– Да, как разбра? – учуди се Клод.
Астрофизикът протегна ръка, като внимателно държеше капсулата:
– Знаеш ли, ти си ужасен късметлия…
Двамата се спогледаха и облекчено се разсмяха. Клод се запъти да подготви кораба за излизане от орбита, а Зоман се засуети около лежащия на пода мъж.
За да избягват зоналните пространства, им трябваше истински пилот. Алкофатенът беше опиат на алкохолна основа и това бе най-големият им късмет в този ден. Мат Елч щеше да се съвземе по-бързо от останалите.