Без билет (незавършен)

Това е началото на един отдавна започнат, но все още незавършен разказ.

= 1 =

От всичко Енти най мразеше да слуша дългите речи на Командора, съпътстващи възлагането на поръчения. Но провидението изглежда го наказваше за нетърпеливостта ми, като непрекъснато кръстосваше пътищата на двамата. И ето, вече половин час той се въртеше на стола си, а покрай ушите му минаваше разказът за засечените в 18-ти квадрант на Трета сферична радиосигнали и последвалите от това събития. И последният готвач от бордовете на Сферичната флотилия знаеше историята с всички подробности. Макар и в традиционните радиочестотни ленти, засечените сигнали се оказаха костелив орех за дешифраторите. След две седмици упорита работа бе постигнато съгласие относно съдържанието на радиограмите, а то съвсем не бе успокояващо. Със скорост, нормална за космическите разстояния, но твърде висока за нашите представи, към Земята приближаваше чуждозвезден кораб. Целите му бяха неясни, желание да бъде посрещнат също липсваше. Очевидно съществата на борда му не очакваха да се срещнат с братя по разум. Обръщението им приличаше по-скоро на подвикване към добро и умно куче, което в най-близко време трябва да очаква стопанина си. Когато това стана ясно на световната общественост, журналисти, учени и авантюристи си спомниха старите хипотези за произхода на човека и праисторическите контакти с пришълци от Космоса. Разбира се, Енти не вярваше на щуротиите за вторичността на човека, както не вярваше в тях никой от Сферичните флотилии. Това бяха хора, обучени да използват ефективно всички свои възможности и уповаващи се единствено на самите себе си. Те бяха единствените, които можеха да задържат нашествието на „по-големите братя“, „боговете“ или каквито и да бяха онези с радиосигналите. На Земята съзнаваха това и тази бе причината, сега Енти да дреме пред Командора.

– Ние трябва да осъществим контакт с тях – започна поредния си абзац от мисли Командорът. – И колкото по-далече от Земята стане това, толкова по-добре.

– Тидор, мисля, че разговорът ни трябваше да започне ñ това изречение – не се стърпя Енти. Можеше да си позволи да нарича Командора по име поради дългогодишното им познанство още от Академията.

– Бях длъжен да те запозная с всички подробности по случая – отвърна невъзмутимо Тидор.

– Благодаря. Бях в течение още от момента, когато разбрах, че сигналите са уловени в наш квадрант.

– Вие сте предните постове на човечеството, Енти.

– Знам. И ако ме питаш за моето предложение, то е Плутон.

– Но там никога не сме имали база.

– Tъкмо затова. Или искаш проклетие „братчета“ да фиксират базовите ни възможности, а чрез тях и технологичното ни равнище?

Командорът мълчаливо започна да пълни лулата си. Енти направи гримаса и отсечено се протегна.

– Хайде, изплюй камъчето, преди тази воня да задуши всички ни.

Командорът го изгледа недоволно, но продължи заниманието си.

– Разбрах, че не одобряваш Плутон, защото скапаният ти Съвет е измътил ново яйце.

Признай, че съм прав – упорстваше Енти. – И това, което имаш да ми съобщиш, е толкова тъпо, че предпочиташ да ме отровиш, вместо да го сториш. Е?

Командорът остави запалената лула встрани:

– Енти, повярвай ми, наистина съжалявам. Но Съветът иска в групата да има лингвист.

– По дяволите, Тидор! За какво ни е тогава апаратурата?

– Професор Фоер е между най-добрите лингвисти, едновременно с това е и психоаналитик.

– Благодаря, но всички сме с процъфтяващо психично здраве. Ако ти имаш нужда, ще ти услужим веднага.

Командорът стана.

– Мисля, че разговорът ни се удължи прекалено – каза той. Лулата се намести удобно в ъгъла на устата му и смешно заподскача. – Предадох ти решението на Съвета. В делегацията ще бъдат професор Фоер, ти и още някой, когото сам избереш. Мястото на срещата трябва да е съобразено с възможностите на участниците. Това е всичко.

Енти също се изправи.

– А, за малко да забравя – погледна го Тидор. – Не се опитвай да флиртуваш с професор Фоер.

– Ти за какъв ме имаш? – възмути се искрено Енти.

– За добре сложен, привлекателен и самонадеян мъж. Макар и доста посредствен. Предполагам, че Кармина Фоер веднага ще го разбере. Да, тя едва ли би могла да намери нещо в теб.

Енти сви рамене и се запъти към вратата, но преди да излезе, се спря и се обърна:

– Знаеш ли, Тидор, ако професорката НЕ намери нЕщо в мен, то ще бъде само вонящата ти лула.

Чукна токове и затвори вратата след себе си.


>> Обратно към ПРОЗА >>