Бягство

(откъс)
 

Капитански дневник на Лаи Ремо,
командир на поселнически хибернатор „Кеплер“

 

Днес е 4075-ти ден от кацането ни на Триана и първи от полета към дома. На борда сме 93-ма души, сред които и деца. Повечето искат да се върнат на Земята. Но дори да е оцеляла, тя е недостижима за нас. Хибернаторите се проектират за еднопосочно пътуване. Някога смятах, че целта им е да спасят възможно най-много хора от умиращата Земя. Бях сред противниците на енергийния резерв. Днес отчитам грешката си. И се радвам, че благодарение на излишъците имаме шанс да стигнем поне Септèра.

Според Артур корабът разполага с достатъчно мощност, за да се оттласне от планетата. За напускане на системата обаче ще трябва да поиграем гравитационен флипер.

 

 

Ден 25. Помощникът ми Даш учи пътниците да бъдат екипаж.

Изчисленията на Артур са безупречни, маневрите – съвършени. Понякога се чудя защо хората са предпочели да създадат съвършен изкуствен интелект, вместо да подобрят своя собствен. 

 

Ден 38. Днес отново се разгоря спор за инцидентите – дали са следствие на разумни команди или проява на защитен механизъм, както твърдяха специалистите ни от самото начало.

Инцидентите подхранваха суеверия, а те насаждаха страх.

Всичко започна с доклади за скални срутвания. Хората от платото ги наричаха „планински размеквания“. Във всички точки, където се извършвали геоложки сондажи, скалните масиви се… втечнявали. Превръщали се в нещо, което напомняло студена лава. Тя безмилостно погребвала хора и оборудване, а после отново се вкаменявала.

Мнозина се кълняха, че планината иска да ги вгради в недрата си.

[…]


>> Обратно към ПРОЗА >>

2 thoughts on “Бягство

  1. Разказът беше класиран на второ място от публиката на „Истории от някога“.

  2. Не мога да отмина факта, че литературната „секира“, която се стоварва върху всички отличени разкази (на следващото четене), беше по-скоро погалване с перце. Бяха казани много положителни думи. И да не пропусна любимите фрази на „Палача“:
    „Инцидентите подхранваха суеверия, а те насаждаха страх.“
    „Мечтата за бъдещето се беше превърнала в кошмар“.

Comments are closed.