(откъс)
Поселнически хибернатор „Кеплер“
Капитански дневник
Днес е 4075-ти ден от кацането ни на Триана и първи от полета към дома. На борда сме 93-ма души, сред които и деца. Повечето искат да се върнат на Земята. Но дори да е оцеляла, тя е недостижима за нас. Хибернаторите се проектират за еднопосочно пътуване. Някога смятах, че целта им е да спасят възможно най-много хора от умиращата Земя. Бях сред противниците на енергийния резерв. Днес отчитам грешката си. И се радвам, че благодарение на излишъците имаме шанс да стигнем поне Септèра.
Според Артур корабът разполага с достатъчно мощност, за да се оттласне от планетата. За напускане на системата обаче ще трябва да поиграем гравитационен флипер.
Разказът беше класиран на второ място от публиката на „Истории от някога“.
Не мога да отмина факта, че литературната „секира“, която се стоварва върху всички отличени разкази (на следващото четене), беше по-скоро погалване с перце. Бяха казани много положителни думи. И да не пропусна любимите фрази на „Палача“:
„Инцидентите подхранваха суеверия, а те насаждаха страх.“
„Мечтата за бъдещето се беше превърнала в кошмар“.
Със заглавие „Бягство към дома“, леко редактиран и в изискана компания, разказът беше включен в коледното издание на сп. „Сборище на трубадури“ за 2020 година. Броят е безплатен и може да бъде свален от електронната книжарница на издателство „Ерго“.
Днес имах възможността да прочета един много положителен отзив за него, така че гордостта ми си има покритие.