(откъс)

Пер Балрен отдалеч забеляза разбойниците в полето, скупчени край поредната жертва. Клетникът беше повален, а те продължаваха да го ритат в добавка към заплашителните крясъци и юмручни наставления.
Бандата тормозеше околността от месеци, оплакванията се трупаха, а кралят и перовете, с изключение на Балрен, нехаеха. Той обаче беше най-младият пер, приет в Съвета преди неделя, когато бе навършил пълнолетие. Думата му нямаше тежест. Затова можеше само да помага на жертвите или да си затваря очите като останалите.
Пришпори коня си. Вряза се в групата и започна да нанася свирепи удари с плоската страна на меча. Нямаше право да убива без съд. Кръгът се разпръсна. Негодяите изоставиха жертвата, но продължиха да обикалят и да се зъбят като изгубили плячката си хищници.
Балрен погледна сгърчения на земята мъж. Младолик, с прежулени от слънцето бузи и потъмнели от болка сиви очи. Подаде му ръка. Мъжът мълчаливо се метна зад него на коня. Перът отново размаха меч, за да пробие кордона на нападателите.
Изпратиха ги със сочни ругатни и няколко камъка, изстреляни от прашки. Спасеният изохка – бяха го уцелили. Когато се отдалечиха достатъчно, за да не бъдат догонени, Балрен намали темпото. Конят уморено изпръхтя. Непознатият се възползва от бавния ход и скочи на земята. Изглеждаше добре за човек, лежал преди минути пребит в прахта.
─ Длъжник съм ти  – обърна се той към спасителя си. – Ако някога имаш нужда от помощ, потърси Сянката от Зелената планина.
Балрен мразеше глупавите шеги почти колкото лъжите. И децата знаеха, че Зелената планина убива хората. Попипа дръжката на меча си, като се чудеше дали мъжът срещу него заслужава тази чест. Приличаше на селянин, но не съвсем. Вместо терлици от свинска кожа носеше високи мечи обувки, вместо лен – риза от меко платно.
─ Как ще докажеш, че си жител на Планината? – изръмжа Балрен.
Мъжът се замисли:
─ Какво ще те убеди?
─ Донеси ми камък от Зелената планина.
─ Изумруд? Ха! Добре се пазариш!
Балрен се намръщи:
─ Не го искам за мен, а за Сая.
─ Сестрата на краля?
─ Да. Тя обяви, че ще се ожени за онзи, който изпълни трите й желания.
─ Подочух за това – кимна Сянката. – Кралят подготвял дипломатически брак, но принцесата се противяла. Затова измислила някакви невъзможни условия.
Увереността на Балрен внезапно се изпари. Зачуди се правилно ли беше изтълкувал дузината откраднати усмивки. Желанията бяха странни, но не му беше хрумвало, че може да са неизпълними. Камък от Планината, огърлица от речни перли…
Дяволитият поглед на планинеца му подсказа, че се забавлява с господарските съмнения. Балрен навири нос:
─ Ако искаш да изплатиш дълга си, намери ми камък или ми помогни да открия Перлената река.
─ О, значи Сая иска и перли от реката – засмя се Сянката. – Никой не може да открие Перлената река, ако гората не му позволи.
Отчаяният поглед на младия пер го накара да добави миролюбиво:
─ Добре де, ще ти помогна и с двете задачи. Но с третата, каквато и да е тя, ще се оправяш сам.

край