Жената в огледалото

Поглеждам те. Очите ти лукаво
се взират в мене, докато мълчиш.
Но нека да си кажем тук направо:
с грима си няма да ме заблудиш.

Умора от зениците наднича
и паяжини бръчките плетат,
и може да си с рокля на момиче,
но нишки сребърни косата ти красят.

Осъждаш ме със погледа си строго
за славата пропусната, за всяка
сълза зарад изгубена любов.

Да върна миналото днес не мога.
Затуй кажи ми, огледалце, чака
ли щастието във деня ни нов?

One thought on “Жената в огледалото

  1. Това е поредният ми опит за сонет. Четиринадесетстишията (2 куплета по четири реда и 2 по три) се превърнаха в предизвикателство за мен преди години, когато ги открих за себе си. Забелязах, че тази поетична форма не е на почит днес. Може би защото изисква и повече усилия, и повече умения. А във века на бързото потребление няма време за тях…

Comments are closed.