Между Свети Трифон и Свети Валентин

През последните години наближаването на големия български празник Свети Трифон Зарезан се съпътства с появата на шоколадови лакомства, джинджифлюшки и балони във вид на цели и назъбени сърца. Преди да извадят мартениците, уличните търговци разстилат щандовете с любовни обяснения, а цветарите се готвят за осмомартенски обороти. Бижутерите с надежда излагат холивудски годежни пръстенчета, ресторантьорите се кефят като на студентски празник, а разкрасителните салони издъхват под напора на нетърпеливите дами.

По този начин всички, съвместно с медиите, които отчаяно си търсят теми за писане, дават своя принос за европеизирането на българските традиции.

Няма спор, предлагането на шоколадови сърца изглежда много по-фино в сравнение с подобно повсевместно предлагане на зарезански напитки. И вместо пияницата Трифон всички истински български европейци ще почетат кавалера Валентин.

А останалите, които все още не разбират смисъла на цивилизационния избор, ще подрязват голи лозови пръчки и ще лежат под канелките в избите си. Нека си попростеят още малко, че когато си обявим и Ден на благодарността – без домашна алтернатива – тогава и пуешко ще трябва да ядат, и на тъщите си да благодарят, и на шефовете си да правят комплименти. Така е то в Европата! (а бе, това май беше атлантически обичай, ама нейсе! – важен е изборът!).

Въпросът кой светия да почетем на 14-ти февруари има и друго измерение. Социологическите проучвания показват, че 90% от жените са склонни да празнуват Св. Валентин, докато при мъжете този процент е далеч по-малък (говорим за доброволност, не за дълг).

Обяснението на това явление се съдържа в различните светоусещания на мъжете и жените:

  • За жените Св. Валентин означава внимание, разбиране, нежност, незабравими мигове, а Св. Трифон е само един повод за хиперболизиране на ежедневните им преживявания.
  • При мъжете Св. Трифон означава незабравими мигове, разбиране, празнично настроение, а Св. Валентин е още един повод за хиперболизиране на ежедневните натяквания.

Истината е, че изначалният празник е този на Св. Трифон.

Десетилетия и столетия наред мъжете официално излизали сами на този ден и официално се напивали. С времето се появили малодушни индивиди, които вземали и половинките си в кръчмата. Жените, естествено, не могли да приемат задушевната връзка с виното и решили да култивират празника. Къде с нежни манипулации, къде с груби инсинуации, те въвлекли в своите планове нищо неподозиращите трифоновци. Внушили им, че Св. Валентин е празник за истинските мъже, а Св. Трифон – за пропадналите.

Така изконните лозаро-винарски вълнения били заменени от валентинки, свещи и падане на колене.

Но лошо нeма. Вдигнете чашите, защото и за двата празника тостът е един:

НАЗДРАВЕ!


>> Обратно към ПРОЗА >>

One thought on “Между Свети Трифон и Свети Валентин

Comments are closed.