Седне ли на по мастика
българинът горд,
бистри родна политика
като първи лорд:

как крадели големците,
купили си глас,
как го вдигали летците,
като са на власт,
как на цигани слугува
честният човек,
алкохолът как не струва
даже и за лек;
как парите не достигат,
та даряваш кръв;
как премиерът не чел книги,
а пък все е пръв…
Жали нашенецът жарко
за народа драг,
да се бори се заклева
срещу всеки враг.

А приключи ли запивката,
тръгва вдъхновен
и сънува под завивката
несбъднатий ден.

• ---

  Към ПОЕЗИЯ

  Към стихосбирката „Мръщолевения“