Реших и аз със стреса да се боря,
че иначе съм щял да прегоря –
тъй казаха ми шефовете горе
и потвърди го мойта дъщеря.
От интернета мантри ми извади –
да съм ги казвал три пъти на ден
и телесата ми – далеч немлади –
усука тя на лотос повален.
На уоркшоп по позитивизъм
записах се. Олекнах с двайсетак.
Усмихвах се до пълен идиотизъм,
припявах, плясках и потропвах с крак.
И психолог жената ми намери,
че имал съм бачкаторски комплекс.
Говорихме за секс, за изневери,
за детството и… Да, за още секс.
Сеанси, йога, фитнес и релакс,
стопиха се парите ми полека.
Жената ме напусна, щом разбра,
домът ни че е с двойна ипотека.
Останах сам. Без дом, без цел, номад.
Живея за деня и ми се нрави.
Терапията даде резултат:
за стреса днес напълно съм забравил.
Стихотворението е публикувано в алманах „Хумор и сатира 2018“ на Фондация „Буквите“.