Вълкът е сит и агнето е цяло,
главичка преклонило и заспало.
От тежък сън не ще да се събужда,
от истини наяве няма нужда.
Вълкът е сит, щом агнетата блеят,
тревица да пасат дори не смеят;
докопали прогнила ланшна слама,
преживят с нея, друго сякаш няма.
Сънуват само тучните поляни,
наплашени от вълчите закани
и поглед току свеждат към земята,
че преклонена жива е главата.
Тъй в страх животът агнешки минава,
дорде вълкът устрои си държава.
За хуманизъм хвалят го в цял свят.
А агнетата? Те си мрат от глад.
