Здрачаване

Следобедът угасва в синкав мрак
и бърза да догони вечерта.
В проблясващия залез виждам как
опива се в предсъница света.

Душите на последните лъчи
разтварят се в мастилото на здрача
и раждат плахи нощни светлини
по улиците, по които крачим.

От сенки изтъкана в мрачна плът,
предвкусва своя нов триумф нощта
и бърза да изпълни своя път
със страхове и тъмни чудеса.

Следобедът стопи се като дъх.
От залеза остана късче спомен.
Нощта е тук, със вечния рефрен
на мигащи звезди сред мрак бездомен.