Въпроси и отговори

(откъс)

С отмерена сила Туджи заби клина в твърдата като бетон земя и го извади. На мястото зейна катранена конусовидна дупка. Вътрешността й бързо започна да посивява, сякаш някой я засипваше с пепел.
─ Десет секунди до токсикация – обяви Форен.
Без да обръща внимание на забележката, Туджи отвори контейнера с разсад, извади анемичен стрък с невидими коренчета и с почти светлинна скорост го мушна в дупката.
─ Две секунди до токсикация – констатира Форен, докато посивяващото кратерче бе запълнено с чернозем от металния цилиндър зад контейнера.
─ 3174-то засаждение успешно – декларира Туджи. – Остават 126 до завършване на квадранта.
Ако запазеха скоростта на изпълнение, щяха да изпразнят контейнера и да остане достатъчно време за оранжерия и първа поливка преди залез. Работата след това изискваше допълнителна енергия за осветление, а беше неефективна и поради стремителното падане на температурата – за броени минути тя достигаше стойности, които унищожаваха слабите засаждения.
Туджи оцени ситуацията и продължи с досадна равномерност да пробива плитки кратерчета и да спуска в тях полуживите растения.
─ Шансове за успешно приключване на дневната мисия 87,3%.
Форен изпрати информацията в станцията, където Макси по свой начин изчисляваше свършената работа и отговаряше с коригиращи команди:
─ Започнете изграждане на оранжерията – нареди Макси. – Прогнозно увеличение на шансовете 9,2%.
Форен се придвижи към другия край на квадранта и се зае с изплитане на защитната решетка: стотици прозрачни нишки, които по своята същност представляваха миниатюрни изолационни тръбички с вградени терморегулатори. Не беше виждал паяци, нито бе чувал за тях, но ако ги познаваше, щеше да знае, че действията му повтарят създаването на невидимите мрежи, с които членестоногите хищници ловуваха своята храна. Само че Форен създаваше купол, под който трябваше да израсне храна.
─ Донерветер от северозапад – предупреди Макси. – Скорост 72 км/сек, тип CG-плюс. Нареждам прекратяване на мисията, незабавно затваряне на купола и оттегляне!
─ Действието ще причини 56% загуби от насаждения – отбеляза Форен.
─ 47,8 – поправи го Макси. – Квадрантът не е изпълнен докрай.
Докато Форен спореше със станцията, Туджи херметизира контейнера с незасадени стръкове, след това ловко опакова него и цилиндъра със земна почва и ги метна на гърба си.
─ Разсад прибран. Мисия прекратена – докладва той.
В отговор получи подкана за прибиране в станцията и безопасен маршрут.
Форен остана да доплете мрежата и да положи прозрачното покритие отгоре й. Куполните оранжерии бяха единственият шанс на крехките земни растения да оживеят и израснат на чуждата планета. Проектът предвиждаше залесяване на целия пустинен пояс, в който светлината и топлината се доближаваха най-много до земните.
Последното действие, преди да тръгне, бе да свърже куполното съоръжение с приличния на фургон напоителен резервоар. Резервоарът стърчеше до квадранта от няколко денонощия, което означаваше, че ледените късове в него бяха вече частично разтопени.
Приключваше, когато фронтът на донерветера изтри жълтеникавия залез от хоризонта. Внезапното притъмняване накара Форен да включи осветлението. На височина около пет километра вълнисто-купести и нишковидни облачни хребети се надпреварваха в желанието си да прекъснат връзката между небето и повърхността. В далечината проблесна огромен светлинен стълб. Последва втори – по-наблизо – и трети, който освети околността. В следващите секунди личната аларма на Форен се сля с команда от станцията, а после всичко в него избухна с бяла, обезличаваща светлина.


  • 2 коментара за “Въпроси и отговори

    1. През изминалата 2023 година разказът беше одобрен за публикация и намери място в брой 7 на списание „И кратко“. Повече информация: тук

    Коментарите са деактивирани.