Работим всички ние за пари,
но колкото и те да са добри,
очакваме трудът ни вдъхновен
от шефа ни да бъде поощрен.
Служителят (да, всеки!) някой ден
надява се да бъде повишен
и точките оценъчни да стигнат,
в йерархията той да се издигне.
Критериите основни всеки знае,
но само за системата това е,
която официално се показва
и всеки кадровик перверзно спазва.
А истината е, че шефовете имат
система за оценки невидима.
Критерииите там са по-различни:
освен за резултатите прилични,
следи се – да, под сигурна опека –
дали надежден е за шефа си човекът:
дали послушно заповеди следва
и само с интереса свой напредва,
дали изохква в правилен момент,
дали умее да създава прецедент,
дали изпълва със нега очи,
когато казва „Мисля, не пречи!“,
дали в реакциите е експедитивен,
в докладите да е информативен,
дали началника умее да ласкае,
да се скатава, кима и си трае…
Това е тайната за бързия растеж
на всеки стар служител и младеж.
