(откъс)

Когато краят на света дошъл, бил далеч от представите на светите отци. Не го припознали, защото им липсвали четирите Конника, които да счупят първите печати на Апокалипсиса. Стояли си печатите някъде непокътнати, а докато били такива, животът на Земята бил гарантиран. Странно е, че когато разбрали, хората масово се заели с издирването им. Дали искали да ги скрият или да ги счупят? Историята мълчи, но каквато и да била причината, тя предизвикала невъобразим хаос в туризма, транспорта и религията.
Псевдорелигиите разцъфтели като златоносни цветя. Единствена пречка за пълната им хегемония се оказала псевдонауката, която продължавала да се шири сред по-любознателната част на оглупялото човечество.
Търсели печатите в дълбините на океаните, в кратерите на вулканите, под ледовете на Антарктида и по върховете в Тибет, в изоставените мини на цар Соломон и в изоставените нефтени кладенци на арабските милиардери. При това повсеместно търсачество било въпрос на време да се случи неизбежното: хората сами да изровят злото.
В началото епидемиолозите обявили поредния грип, а фармацевтите и лекарите – поредната ваксина – и никой не се усъмнил. След това зачестили репортажите за райони, покосени изцяло от заразата. Последвали ги слуховете от социалните мрежи, които се разкъсвали между илюминатски конспирации и нашествие на извънземни.
Постепенно истината започнала да прозира през информационната мъгла. Ваксините бързо доказали своята безполезност, а съществуващите антибиотици по неясни причини действали като катализатори на заболяването. Ширели се слухове за тибетски лечители, африкански и индиански шамани, които се справяли с болестта чрез своите алтернативни методи. Разбира се, тези слухове никога не били доказани. „Новата чума“ вземала своите жертви, без да се съобразява с локации и шаманско присъствие. Разпространявала се по въздуха, но също и чрез вода. На практика всяко неорганично вещество, което съдържа кислороден атом, можело да стане преносител.
Няколко независими лаборатории с нахъсени млади учени се заели да открият ефективно лекарство. Работели в усърдна надпревара с големите концерни. Залогът бил висок: победителите получавали всичко. И, да, щели да останат в историята като спасители на човешкия род.
Всъщност, хората никога не разкрили механизма на заразата. Установили само прага на вирулентност, с други думи: какъв бил шансът човек да се измъкне жив, въпреки че е вдишал или преглътнал „замърсителя“. Оказало се, че шансът е право пропорционален на изолацията от околната среда. Още преди резултатите да бъдат потвърдени, бункерите – лични и обществени, строени по време на Първата Студена война – се препълнили. Слезлите доброволно под земята не подозирали, че ядрените убежища няма да ги спасят. Пренаселването на затворените помещения довело до ускорено изчерпване на запасите от храна, вода и въздух дълго преди утихване на епидемията на повърхността.