(откъс)

В подобна атмосфера, изпълнена с напрежение и самоизолация, Азимон се запозна с Талгот – безгрижен студент-изобретател, който търсеше компанията на непознати. Или поне на пръв поглед изглеждаше така.
─ Следя те още от Адаптационния – довери фамилиарно младежът, малко след като се беше сблъскал с астронавта на входа на хотела. – Групата ни има нужда от теб.
─ Не изнасям лекции за дълбокия космос – отвърна му Азимон.
─ На кого ли са му притрябвали! – засмя се Талгот с такова пренебрежение, че Азимон се обиди:
─ Не правя и услуги.
Младежът стана сериозен:
─ Това вече може да е проблем. Смятах да те помоля за една.
Азимон сви рамене и извърна глава, показвайки, че разговорът е приключил. Нещо в напрегнатата фигура на събеседника му обаче го накара да остане и да посочи най-близкото свободно сепаре в лобито. Нямаше нужда от думи. В хотела, както и в града, вербалната комуникация беше рядкост.
─ Знам кой си – започна Талгот, щом двамата се настаниха и си поръчаха по питие.
– Вие, Безсмъртните, прекарвате малко време на Земята. Далеч сте от проблемите на обикновените хора, но въпреки това имате достъп до всички нива на властта.
─ Част от работата ни е да докладваме на властта – такава, каквато е в момента. Не се интересуваме от рейтинга и целесъобразността й. Просто докладваме резултати.
Процедурата беше заложена в договора на първото политическо представителство, одобрило Програмата. Азимон предполагаше, че всеки студент е запознат с историческите подробности.
Програмата за изследване и развитие на космическия социум бе създадена във времена, в които хората искрено вярваха, че животът сред звездите е на поколение разстояние. Сред обикновените граждани имаше много желаещи да „започнат на чисто“. За нещастие скоростта и размерите на космическите кораби бяха далеч от фантастичните им прототипи, а тераформирането си оставаше плод на въображението дори столетия по-късно.
Единственото възможно решение човечеството бе видяло в изпращане на разузнавачи, които да търсят подходящи за живот планети. За десет години бяха изпратени тридесет екипажа – невероятно по мащаб начинание, при това на раса, разкъсвана от вътрешни противоречия. Всеки от екипажите бе изпратен в различно направление, към планети, които според наблюденията и изчисленията на астрономите бяха „звездни близнаци на Земята“. След като достигнеха целта си, екипажите трябваше да изпратят обратно резултатите от пътуването. Ако имаха късмет, трябваше да го направят лично, ако не – да изпратят информацията, независимо от цената.
Засега Азимон беше сред късметлиите.
Събеседникът му се размърда притеснено и без нужда заопипва носа си.
─ Запознат съм с Програмата – отбеляза колебливо, след което извади от джоба си малко кубче, увито в бляскава хартия, с кичозна панделка от едната страна.
Азимон замалко да се задави с глътката скоч. Поднесе подаръка пред очите си – лъскав, претенциозен… и безсмислен? Завъртя го въпросително пред събеседника си, а после продължи да го премята между ръцете си.
─ Не обръщай внимание на опаковката – отвърна Талгот на незададения въпрос. – Важно е съдържанието. И не е подарък, а услугата, за която исках да те помоля. Знам, че в твоя график е включено посещение в Медийния комплекс. Ще ти показват новости, ще ти вземат интервюта…
„Точно като предишния път“ – съгласи се наум Азимон. Някои неща в обществото не се променяха. Всъщност, имаше ли нещо друго, което да се променя, освен структурите на властта?
─ Ще ти покажат новата Предавателна станция – продължаваше обясненията Талгот. – Построиха я преди година. С нея нещата тотално се влошиха.
Той млъкна, а астронавтът разсеяно отбеляза, че при всяко негово завръщане хората твърдяха как нещата се влошавали. Въпреки това човечеството продължаваше да съществува, а цивилизацията – да се развива.
Студентът усети недоверието му и прескочи предисловието:
─ Чувал ли си за 25-ти кадър?
Азимон кимна:
─ Било е отдавна. Имало експерименти. Скоро след това практиката била забранена.
─ Забранена и добре забравена – потвърди Талгот. – Ние смятаме, че е време да я възродим.
Азимон си поръча още един скоч. Прогнозите му за самотна, скучна вечер се бяха стопили като метално топче в изригващ вулкан.