Конкурс. За писане. Роман.
Любовен, че добре се харчел.
Ала шедьовър невидян
от публика, си е сираче.

Затуй конкурсът е жесток:
без фенска база няма книга
и за уречения срок
докъм хиляда гласа стигат.

И тръгва вечната игра
с електорални единици
и в търсене на резултат
вършеят като политици
довчерашните треперливи
писателки на нежна страст
и като хищни самодиви
засмукват всеки Фейсбук-глас.

Не вярва българинът в жури,
не вярва в справедлив конкурс,
а в повсеместното гласуване
за близък, идол или чужд.

Кому са нужни аргументи?
„На вкус и цвет товарищ нет“.
А колко сладък е моментът
щом „нашето“ е по-напред…

Гласуваме. Днес за роман,
утре за кмет и депутат…
И някой все ще е избран,
а ние – все електорат.