Приказка за феята и смелия момък

(откъс)

Веднъж решила феята да се разходи по света, да помогне на хората, но без те да я познаят. Преобразила се на старица и скрила до косъм разкошните си коси под една кърпа. Впрегнали слугите й каляската с белите коне и потеглили. Дълго пътувала Добрина, много реки и морета прехвърлила, много планини и гори преминала, в много царства и господарства помогнала на хората, много земи от зли чудовища отървала.

Един ден стигнала до някакъв град. Както навсякъде, феята оставила една дама от свитата си в каляската – като господарка – а самата тя, облечена в прости дрехи, в образа на старица, почукала на вратата на схлупена къщурка. В нея живеели майка със своя едничък син. Когато старицата почукала, майката й отворила.

— Добър ден – казала феята. – Отдалече идвам, много съм изморена. Ще може ли при вас да си почина?

— Разбира се! – отговорила майката. – Ние, бабке, сме като тебе, нямаме си нищо, но заповядай, почини си, похапни си. Сготвила съм бобец.

— Благодаря ви, добри хора!

Предрешената фея бързо се нахранила и заразпитвала домакините как живеят, какво има-няма в града.
— Добре си живеем, бабо – заразказвала майката. – В града царува Таум Трети – могъщ потомък на царете Таум. Всичко е хубаво, само дето царят ни е голям веселяк – все балове и пиршества прави, а пари за баловете – от народа. Събират съветниците и за себе си по малко вземат, та затуй се разорихме и ние, а по-рано бяхме богати търговци…

Не видели, увлечени в разговор, кога се стъмнило. Феята останала да пренощува в къщурката. На сутринта, докато гледала как момъкът помага на майка си, не издържала и запитала:

— А как се казва твоят син?

— Воин се казва. Баща му го кръсти така, винаги да побеждава – отвърнала домакинята и подала на старицата пълна торбичка.

— Така значи, Воин. Той наистина ще побеждава винаги, ще стане юнак над юнаците – рекла Добрина от прага, взирайки се в умното лице на слисания момък и добавила: – Освен това, скоро всички ще заживеете доволни и щастливи.

Старицата хлопнала вратата зад себе си, а майката и синът само се спогледали и вдигнали рамене.

Няколко дни след заминаването на феята, царят обявил:

„Който ми намери и доведе в палата кнагинята от далечното царство Номадия, ще получи две пълни торби с жълтици.“

Решил Воин да си опита късмета. Отишъл при царя и той му разрешил да тръгне на път. Дал му хубав кон и слуги, но момъкът отказал слугите. Когато излязъл от града и тръгнал по пътя през полето, му се явила една жена и му подала сребърен меч в сребърна ножница с думите:

— Вземи моя подарък. Той ще ти бъде полезен, той е тайната на твоята сила. Ако друг го вземе, ти завинаги ще загубиш юначеството си. Сбогом, Воин! Пази се!

Жената, която отново била феята Добрина, изчезнала и момъкът щял да мисли случилото се за сън, ако не държал в ръцете си меча.

Дълго пътувал Воин, но не знаел как и къде да намери красавицата. Накрая стигнал до дълбока река. Другият й бряг не се виждал, краищата й се губели в хоризонта.

„Ами сега? Тук е голо поле – сал не мога да направя, но не мога и да я преплувам. Няма ли някой да ме упъти?“ Така си мислел умореният пътник. Изведнъж пред него се явил един великан.

— Кой си ти? – попитал Воин.

— Аз съм речният дух. Не пускам никого да мине през реката, преди да изпълни моето условие. А ти кой си?

— Аз съм Воин. Ида от далечна страна и търся красивата княгиня от Номадия, за да я дам за жена на нашия цар. Не ме бави, кажи по-бързо какво трябва да направя.

— Почакай, млади юначе, с бързане далеч не се отива. Слушай: ако успееш за един ден да ожънеш нивата ми и да вържеш снопите преди залез слънце, ще те пусна да минеш на другия бряг. Всичко, което ти е нужно за работа, ще намериш в онази яма.

При тези думи великанът се изгубил. Воин легнал и бързо заспал. На другата сутрин го събудило цвиленето на коня му. Воин бързо станал и се заловил за работа. До вечерта ожънал всичкото жито и вързал снопите. Връзвал вече последния, когато се явил великанът.

— Всичко ли свърши? – попитал той, като гледал как последният слънчев лъч се стопява на запад.

— Както искахте, всичко е така – отговорил момъкът.

— Да, наистина – съгласил се речният дух. – Бях ти обещал да те прехвърля и ще го направя, само че преди това ме изслушай. Княгинята живее в дворец на три дни път оттук. Дворецът има две врати – северна и южна. Северната е затворена, а южната – отворена. Пред южната врата има куче и котка. Пред кучето е сложена паница с мляко, а пред котката – кокал. Самата стая на княгинята се пази от две бронзови статуи на генерали. Княгинята седи на златоткан килим с разпуснати златисти коси. Като влезеш, отвори северната врата и затвори южната, дай млякото на котката и кокала – на кучето, втурни се по стълбите и отдай чест на генералите – те са горди и самолюбиви. Влез в стаята и намотай бързо косите на княгинята на ръката си с думите: „Тръгвай с мен!“ Не се плаши повече от нищо. Ако искаш бързо да се върнеш, качи се с красавицата на коня Вихър в конюшнята й и му кажи къде да те заведе. А сега се хвани за мен – аз ще те прехвърля на другия бряг.

Като се намерил на другия бряг, Воин се сбогувал с добрия дух и продължил пътя си.