(откъс)

Веднъж решила феята да се разходи по света, да помогне на хората, но без те да я познаят. Преобразила се на старица и скрила до косъм разкошните си коси под една кърпа. Впрегнали слугите й каляската с белите коне и потеглили. Дълго пътувала Добрина, много реки и морета прехвърлила, много планини и гори преминала, в много царства и господарства помогнала на хората, много земи от зли чудовища отървала.
Един ден стигнала до някакъв град. Както навсякъде, феята оставила една дама от свитата си в каляската – като господарка – а самата тя, облечена в прости дрехи, в образа на старица, почукала на вратата на схлупена къщурка. В нея живеели майка със своя едничък син. Когато старицата почукала, майката й отворила.
— Добър ден – казала феята. – Отдалече идвам, много съм изморена. Ще може ли при вас да си почина?
— Разбира се! – отговорила майката. – Ние, бабке, сме като тебе, нямаме си нищо, но заповядай, почини си, похапни си. Сготвила съм бобец.
— Благодаря ви, добри хора!
Предрешената фея бързо се нахранила и заразпитвала домакините как живеят, какво има-няма в града.
— Добре си живеем, бабо – заразказвала майката. – В града царува Таум Трети – могъщ потомък на царете Таум. Всичко е хубаво, само дето царят ни е голям веселяк – все балове и пиршества прави, а пари за баловете – от народа. Събират съветниците и за себе си по малко вземат, та затуй се разорихме и ние, а по-рано бяхме богати търговци…
Не видели, увлечени в разговор, кога се стъмнило. Феята останала да пренощува в къщурката. На сутринта, докато гледала как момъкът помага на майка си, не издържала и запитала:
— А как се казва твоят син?
— Воин се казва. Баща му го кръсти така, винаги да побеждава – отвърнала домакинята и подала на старицата пълна торбичка.
— Така значи, Воин. Той наистина ще побеждава винаги, ще стане юнак над юнаците – рекла Добрина от прага, взирайки се в умното лице на слисания момък и добавила: – Освен това, скоро всички ще заживеете доволни и щастливи.
Старицата хлопнала вратата зад себе си, а майката и синът само се спогледали и вдигнали рамене.
Няколко дни след заминаването на феята, царят обявил:
„Който ми намери и доведе в палата кнагинята от далечното царство Номадия, ще получи две пълни торби с жълтици.“
Решил Воин да си опита късмета. Отишъл при царя и той му разрешил да тръгне на път. Дал му хубав кон и слуги, но момъкът отказал слугите. Когато излязъл от града и тръгнал по пътя през полето, му се явила една жена и му подала сребърен меч в сребърна ножница с думите:
— Вземи моя подарък. Той ще ти бъде полезен, той е тайната на твоята сила. Ако друг го вземе, ти завинаги ще загубиш юначеството си. Сбогом, Воин! Пази се!
Жената, която отново била феята Добрина, изчезнала и момъкът щял да мисли случилото се за сън, ако не държал в ръцете си меча.