С топли стъпки догони ме лятото,
присмехулно се втурна напред,
закачливо опари страните ми
с устни слънчеви с привкус на мед.
Към морето се втурна, повлече ме
като прелестна синя вълна
и на пясъка там, разсъблечени,
сляхме своите души във една.
И потънахме в лятно безвремие,
в белотата на скътани дни,
във покоя на слънчево бдение
и завити от кротки вълни –
две деца, непокорни, солени –
аз и лятото. Бяхме сами.
Стихотворението беше номинирано за награда в анонимния конкурс за сонет на Фондация „Лъчезар Станчев“ и Община Вършец – 2019 г. За съжаление си остана на четвърто място („първа резерва“, както се казва), което пък му осигури място в сборника „Лъчезарни сонети“.