Някакъв разказ
на българска дама
бил включен
в американска учебна програма.
И мрежата в миг
разлюля се в преценки
доколко е разказът
важен и ценен.
Писачи,
критици,
зяпачи,
лаици
изказват се с мисъл
дълбока и сложна.
Едни възхваляват,
други заклеймяват
и хорово, дружно,
на глас обясняват
дали е добре,
че по смисъл прилича
тоз разказ
на „Бялата лястовица“.

Е, разказът друг е
и по стил, и по век,
макар че разказва
за беден човек.

Но новата бедност
не включва пари.
Тя е безсърдечност,
компромис
и бит.
Тя, новата бедност,
отвън не личи,
понякога
щедро и гръмко звучи,
обвита в материя,
техника,
стил,
крещяща
в реклами
и ретро-винил.

Не търси днес бедният нов
изцеление,
а вещи да трупа
без ограничение
В небето не търси надежда и знак,
за него Моканина
би бил стар глупак
и никак не вярва в оназ
бяла лястовица,
но с радост убил би
за кръв от къртица.