(от непубликувания цикъл „Царски приказки“ – откъс)
 
Един цар имал едничка дъщеря. Тя била много красива, много горда, а главата й била пълна с идеи. Когато се заемала да ги осъществи, никой не можел да й попречи.
Дошло време принцесата да се омъжи. Дочула тя, че най-прекрасният принц обикаля света, омагьосан като жаба и напразно търси момиче, което със своята любов да го отърве от магията. В главата й се родила идея:
– Татко – казала на царя, – време е да се оттеглиш от престола, нали? И искаш да си намериш достоен заместник.
– Така е, дете мое – отвърнал умореният цар. – Но не мога да те принудя да вземеш съпруг, когото не желаеш. Затова, кажи ми, избрала ли си вече някого?
Принцесата разкрила намеренията си и още на следващия ден се впуснала в търсене на омагьосания принц.
Дълго ли, кратко ли пътувала, но накрая се завърнала в двореца с огромна петниста жаба с изцъклени очи. Всички се стъписали, когато видели странния годеник, но никой не посмял да противоречи на принцесата.
Вдигнали голяма сватба. Когато тържествата приключили, търпеливо зачакали жабата да се превърне в принц. Но краят на злата магия не се виждал. Докато чакали, старият цар се оттеглил и на престола се възкачил новият му зет.
Минавали месеци, минавали години. Всички продължавали да чакат промяната и ограждали царя и царицата със своето верноподаническо преклонение. Никой не се замислял дали любовта на принцесата била истинска, за да развали магията. Никой не се замислял дали изобщо имало магия или царството се управлявало от най-обикновен жабок.
А може би никой не искал да признае, че историята за омагьосания принц се оказала най-обикновен слух.