(от непубликувания цикъл „Царски приказки“ – откъс)
 
Един цар имал много синове. Тежко му било да гледа как се карат помежду си за още неподеленото богатство и затова когато наближил последният му час, той ги повикал при себе си.
– Деца мои, – казал тежко царят. – Скоро аз ще си отида от този свят и вие ще останете да управлявате царството. Искам да съм сигурен, че ще бъдете мъдри и достойни. Чуйте моя завет.
И царят заповядал да му донесат един сноп пръчки. Когато слугите ги оставили пред него, той взел една, огънал я и я счупил. Взел втора, натиснал и нея – тя също се счупила. Тогава царят взел целия сноп и се опитал да счупи и него, но успял само да го огъне.
– Виждате ли? – обърнал се той към синовете си. – Всяка от тези пръчки е слаба, когато е отделена от другите, но не може да бъде унищожена, когато е в снопа. Бъдете като този сноп пръчки, деца мои. Не се делете, за да бъдете силни. Запомнихте ли, ще помните ли?