(от непубликувания цикъл „Царски приказки“ – откъс)
 
Огромна тълпа задръствала улиците, по които трябвало да мине царят. Всички искали да видят с очите си неземните му дрехи, които от месец се шиели в двореца. Много труд и пари стрували тези дрехи на хората и затова разбираемо било желанието им да зърнат онова, в което придворните шивачи ги били превърнали.
И ето, че начело на блестяща процесия се задал самият цар, кимайки благосклонно на поданиците си. Но техните възгласи в отговор на добросърдечната му усмивка били плахи и нестройни и постепенно утихнали съвсем.
– Я, вижте, царят е гол! – извикало едно малко момче.
– Трай бе! – пернал го баща му през врата. – Да не мислиш, че ние сме слепи?
Хората наоколо закимали и въздъхнали.
Защото тази гледка виждали не за първи път.