по Петко Р. Славейков

Ах, моя шестице,
сладка гълъбице,
искам да те хвана,
но къде се дяна?
Знам те и не питам
защо си сърдита –
уроците щом не уча,
нямало да те получа.
Зарад теб шестице,
зарад твойто лице
що работи стават!
Всички ученици
в коридора шават –
не искат петици,
а с теб да се славят.
Теб се молят само,
кълват тук и тамо,
правят си пищови,
за час са готови…
Блажена честита,
всеки те почита.
Радвай се, царице,
всесилна шестице!
Погледни за малко:
не ти ли е жалко
за тез, що се трепат
тебе да докопат.
Ти на бой си дребна,
но си най-потребна;
няма си, безгласна,
но в бележник – красна.
Всички ученици
ядат със корици
книги и учебници
зарад тез шестици.
И после говорят,
нямало хартия.
Щом за шест се борят,
няма оправия!
Ах, за теб се унижават
някои гении да стават
и класа си да продават;
живот и душа затриват,
само тебе да добиват.
Други, виж ги, любородни,
безкористни и свободни,
за учение проповядват
и на знания се радват,
уж шестици не обичат
и за обща полза тичат.
Трети нищо уж не знаят,
на урока ще те смаят –
се за тебе, о, шестице,
о, всесилная царице!