Влиза гордият учител
на урок в десети „Де“
и разтърква си очите –
гледа: празни редове.
„Другите сега къде са?“ –
пита той със най-строг глас.
– Имат пак гастроли днеска
и не им се стои в час.
„Ама те са ученици!“ –
крясва той отчаян в миг.
Оределите редици
сепват се при този вик.
Техните другари скъпи
репетират пак цял ден
и навсякъде настъпват
с рецитала награден.
А учители нещастни
преподават си урок
и изпитват с радост бясна,
че е дълъг този срок.
– Да не виждам празно място! –
всеки час си туй мълвят.
Гастрольорите обаче
май не ще ги уловят.
С песни, стихчета, пиано
вам наслада носят те,
но отварят страшна рана
в сърцата на шестнайсетте:
– Пак изцепиха се тия!
– А бе, я да ги оправим!
– Да, възмездие ще има –
с възторг учителят добавя.
Стихва бодрият учител.
Мъмрят пак десети „Де“.
И отново празни зеят
гастрольорски чинове…