Не оставяй душата си да плаче сама.
Покани я, изслушай я тихо.
Приседни край скръбта й с чаша вино в ръка
и сълзите й с обич попивай.

Остави я да хлипа мълчаливо край теб,
всеки стон е натрупана мъка –
неизказани думи, неизпълнен обет,
несподеляна с други разлъка…

Не оставяй душата си да плаче сама,
не осъждай скръбта й сурово.
Поплачете си двете, поплачете в нощта,
сутринта се засмейте отново.