Легендата за цар Балаг

(из „Балагейски хроники“)

Изминали години, в които хората се лутали по повърхността на планетата. Не знаели какво да правят. Понеже били създадени от звезден прах, не изпитвали глад и студ, не ги мъчели жажда и горещини, не ги плашели бури и дъждове. Скитали се без цел и посока, докато накрая неколцина младежи със здрави мишци и бронзови лица се позабавлялали, като обърнали коритата на няколко реки. Направили го по такъв начин, че преградили част от повърхността и я обявили за своя собствена. Другите можели да преминават, само ако получат разрешение от собствениците, а разрешението трябвало да се заслужи. Останалите геянци отпърво негодували, но като се размислили, харесали идеята. Започнали до ограждат и те свои пространства – някъде се събирали на групи, другаде го правели поединично. Така се получили островините. Хората във всяка островина се нарекли по различному и заизмисляли свои правила за живеене. И понеже все още обичали да пътуват (а това означавало да минават през чуждите островини и да носят подаръци), започнали да отглеждат маргарити и домашни любимци, които да разменят срещу разрешение за преминаване. Маргаритите били единствените цветя, които успели да опитомят. И колкото повече ги опитомявали, толкова по-многобройни и едри ставали те. Във всички островини се появили маргаритени поля, а хората започнали да ги ползват и на части – къде листа подарявали, къде тичинки, къде дръжки…
Оказало се, че някои островини били по-умели и натрупали по-големи запаси за подаръци, докато на други не им се удавало. Започнали вторите да завиждат на първите, затърсили начини да изравнят запасите. Така започнала Епохата на Битките. Легендите от онези времена разказват за безкрайни схватки и изгубени животи, за смелчаци и страхливци, за победи и предателства. Никой не знае колко дълго щяла да продължи тази епоха, ако не се бил появил Ведеспис Балаг. Името му се тачи в пантеона на боговете, но истината е, че той бил обикновен човек, геянец, само че по-мъдър и по-знаещ, защото, докато другите губели времето си с битки и интриги, Балаг изучавал земята и звездите, водата и въздуха. Трудът му не отишъл напразно. Получил той космически познания и божествени прозрения, с една дума – превърнал се в първия магьосник на планетата.
Започнал Балаг да снове сред хората, да ги учи на мъдрост и как по-добре да живеят. Повечето били твърдоглави, не искали да го чуят или му се присмивали. Затова се наложило да прави магии и заклинания, с които да ги убеждава. И понеже силите му били големи, а след онова, което правел, хората живеели по-добре, признали го полека-лека всички за свой водач и повелител. Така Ведеспис Балаг се превърнал в първия цар на планетата.
Забелязал той, че край някои от поданиците му се носят тъмни сенки – не онези, слънчевите, а други, невидими за простото око. Затъмнявали те сетивата и ги изкривявали, смут прорасвал в душите човешки и оплитал мислите им. По онова време намазанци нямало, никой не живеел по-добре от другите, но сред гърбораците се намирали такива, които жадували за незаслужена слава и неспечелими почести. Тъкмо тях предпочитали сенките.
„Няма да предам поданиците си“ – решил цар Балаг и се заел да разбули загадката на сенките. Къде е ходил и как е сполучил – легендите не разказват, скрита останала тази история дори за царските хроники. Но появата на скиптъра, който излекувал всички поданици от тъмните им мисли, била увековечена в дълги писания. Те разказвали как магичният жезъл на царя стопявал завистта и алчността у хората, как само един негов лъч бил достатъчен, за да се изличат сенките от градовете и островините.

Когато след смъртта на Ведеспис на планетата започнали да пристигат различни богове, тези писания постепенно изчезнали. Изчезнал и самият скиптър. Злите езици разправяли, че самите богове го били скрили и се опитали да изтрият спомена за него. Легендите за чудодейната му мощ обаче останали. Толкова силни били те, толкова жив в сърцата на хората – цар Балаг, че започнали всички да се наричат балагейци – геянците на Балаг, а самата планета Гея преименували на Балагея – отново по името на незабравимия им цар.