В гората

В гората, пътниче, оглеждаш се страхливо,
одумван от шушукащи дървета.
Избягал от реалността си сива,
наистина ли търсиш самодива,
напук на хиляди приятелски съвети?

Пътеката ти бяла избледнява,
наситена с магическо дихание,
студенина душата ти сковава
и ледени крила те призовават
да сложиш край на тленното страдание.

В копнежа си за свобода греховна,
с очите на безумец гледаш мрака
и виждаш в него срещата съдбовна.
Поспри, върни се! Сянка е лъжовна
там самодивата, която чака.