Имаше си Боерад Брански една мечта, от съвсем малък я пазеше, все тя му беше в главата: да полети някой ден над земята, като вятър да се носи и като шапка от клон на клон да се закача. Гледаше той балоните, дето умниците пускаха из полетата, гледаше ги и си мислеше, че ако и той като балон се закръгли, по-лесно във въздуха ще литне. Ала за закръглянето труд трябваше. Затова започна Боерад добре да похапва. Всичко си изяждаше и останките от братята си не забравяше. С времето израсна и така на юнак замяза, че всички юнаци му се поклониха и във вярност му се врекоха. Дочу за него Гръмодрън и го покани за заклинател, защото мнозина се бяха опитвали юнаците да водят, но никой не беше успявал.
Така започна битието на заклинател Брански. Въведе той правила за юнаците: кога стрелба да учат, кога планини да катерят, кога живота си да живеят, но най-много усилия вложи, на парад да ги научи, изкусно с крака да тропат. И когато Негово Първичество видеше стройните редици, изпънатите брони и бляскавите мечове, от радост гърненца с мед измагьосваше и даряваше с тях новия заклинател, дето юнак над юнаците беше. От меда Боерад Брански още повече се закръгляше, ала все не успяваше във въздуха да политне, даже наопаки – земята все по-силно го теглеше.
Един ден, докато размишляваше над участта човешка в Криптата на изгубените животи, съдбата го срещна с умник Родослав. Допаднаха си двамата, че еднакво за миналото мислеха и величие в него диреха. А Родослав Словник не само хрониките прелистваше – главан-умник беше той и начело на Акадремията седеше. Покрай него Боерад се сближи с умниците от Акадремията. Надяваше се от тях мъдрост за летенето да получи. А те, като научиха за мечтата му, завайкаха се и обясниха, че при хората и при балоните било различно: един човек, колкото пò на балон да прилича, по-трудно към небето щял да се издигне.
─ Ние обаче можем такъв балон да ти направим, че с него над цяла Балагея да прелетиш – добавиха.
Идеята се хареса на заклинател Брански. Отиде той при бог Гръмодрън и му разказа за нея:
─ И колкото повече балони направят умниците, толкова повече ще има за моите юнаци – завърши с грейнало лице.
─ Добре си го намислил – потупа го бащински Негово Първичество по гърба и като всеки бог обеща да вдъхне магическа сила на балоните, та огънят им да не угасва, докато се носят из небето.
Добре се получи разговорът и след него Боерад зарадван се запъти към приятеля си Кукулай Нападчев – станал бе той наскоро предводител на бърбораците.
─ Нека твоите бърбораци разкажат на всички за новите балони – помоли Боерад. – Да се знае, че юнаците вече и във въздуха ще летят.
Кукулай изпълни молбата на приятеля си. Изписаха бърбораците листа с хвалебствия и лично ги разгласиха. В следващите дни нямаше по-обсъждана новина. Всички се радваха на юнашката придобивка, макар някои да се съмняваха, че умници от Акадремията са способни да построят толкова сложни уреди. Добре, че бог Пръвков бе обещал да вложи в тях божествения си дъх – това успокояваше духовете и уталожаваше споровете. Ненапразно Балагея бе известна като планета боговерна: не можеха хората й да живеят, без някой да им казва как точно да го правят.
Боерад и Кукулай слушаха дитирамбите на бърбораците и им се радваха. Радваха се най-вече на онези, които вдигаха най-много шум, а един от тях, на име Славолиз, особено им допадаше. Започнаха двамата да го канят за компания. И така, от раздумка на зулумка, докато самият Гръмодрън забеляза новака. Хареса той Славолизовите думи, помисли ден-два и го покани в Съвета на заклинателите. И понеже за всеки балагеец поне по един заклинател вече се грижеше и всичките му нужди описваше, Славолиз можеше да отговаря за останалото. Така старият приятел на Грошодир стана приятел на самия бог Пръвков и се превърна в заклинател Драпчев.
Новият заклинател кипеше от идеи и обичаше да ги споделя с приятелите си. Например, след разговора в издирвалницата той отиде в Дома на трите кита – малка планинска крепост, където обикновено се събираха с Кукулай и Боерад. Завари само заклинателя на юнаците. Сврян в ловните си покои, Боерад усърдно бъркаше с железен прът в къса медна тръба.
─ Как е, Радко, ще ловуваме ли? – поздрави го Славолиз.
─ Остави се, брате, ошашавиха ме тия медни пушкала. Гръмнеш веднъж, чистиш цял ден.
─ Аз като ти разправях, че са недомислени, ама ти: не, та не! С тоя прогрес юнашки, дето си го наумил, много ядове ще берем.
Боерад махна с ръка и продължи заниманието си. Славолиз попристъпи насам-натам, обърса носа си с опакото на дланта, па току се пльосна в канапето, загърнато с дългокосместо покривало.
─ Абе, една работа ми изникна, исках първо с теб да се посъветвам – прокашля се той.
Боерад спря заниманието. В очите му просветна интерес:
─ Намислил си нещо?
─ Може да се каже – съгласи се Славолиз. – Един приятел предложи добра сделка, ама без одобрение от Съвета няма да мине.
─ Какъв приятел?
─ Главан-гърборак, издирвалница на центъра има. От деца се познаваме, заедно перата за писане гризяхме.
Боерад остави на бюрото медната тръба и се настани на стол срещу госта си:
─ И какво е предложението на този твой приятел?
Славолиз не чакаше друга подкана. Наля си питие и заразказва за плановете на Грошодир Скатавков.