Послужан Добрувков беше заклинател на огъня. Харесваше той тази роля още преди да я получи, а когато се сдоби с нея, съвсем я обикна. Харесваше му бърбораците да го наобикалят с въпроси за Тилилейските гори, описваците да го рисуват като великан със стиснати в ръцете пламъци, а гърбораците да търсят от него прогноза за зимата. Харесваха му и замъците, които бе успял да построи за себе си и рода си из цялата земя балагейска, за да живеят всичките му ближни в охолство.
Обичаше той от малък да се чувства нависоко, по-високо от другите да стои, макар че на ръст на пале мязаше. В детството му висините балагейски изглеждаха недостижими, понеже не притежаваше никакви дарби: ни за умник ставаше, ни за описвак, даже за занаят го не биваше, а и безверни бяха тогава времената, нямаше бог, комуто да се помоли.
Но Послужан се молеше – къде на себе си, къде на Вселената – и се случи чудо: един ден планетата се сдоби с бог. Започна възмъжалото момче да отправя молитвите си към този нов бог и той го чу – не само го чу, но го и покани в Първоград. Хареса Гръмодрън сговорливия младеж, па го прати да служи при намазанците. А когато хвалбите за него започнаха да валят, не се замисли много-много – тъкмо тогава заклинатели за първия Съвет се събираха – и го направи заклинател.
Така Послужан постигна мечтата си да гледа на света отвисоко, защото нямаше по-високо място от Съвета на заклинателите. Само че и той като повечето заклинатели криеше една тайна: слабички му бяха магичните сили, само няколко фокуса можеше да извапца. Затова и вечно в страх живееше, да не го разкрият и пратят обратно в Колибарника, отдето Гръмодрън го беше извадил. За да не се случи това и никой да не си го помисли, Послужан прикриваше страха си с добро служене и добросъгласие. Винаги бе готов да услужи на по-старите заклинатели, дори ползите си да отстъпи. Не възрази, когато заклинател Драпчев обяви, че лично ще събира подпалките с някакъв свой приятел, а юнаците на Брански лично ще ги охраняват – не възрази, въпреки че в Съвета старшинството нему се падаше. Примири се той, ала изпрати свои съгледвачи (имаше си неколцина доверени гърбораци) да следят кой, какво и колко събира. Нали накрая нему се падаше да разпределя събраното, а и той като заклинател Поплювков само една част смяташе да раздаде на населението. Другата вече беше обещал на семейството и близките си.
Няколко дни съгледвачите нищо интересно не донасяха. Послужан дори се замисли дали да продължава да им плаща, но точно тогава Дърдолей Плюнчев, трети братовчед на втората леля на баща му, дойде с неочаквана информация:
─ Прав беше, земляк! – завика той от входната врата, а заклинателят на огъня цял се сгърчи от негодувание: как си позволяваше този гърборак да се обръща така простовато към него! Сякаш бе забравил с кого разговаря!
Отвори уста Послужан да смъмри съгледвача, но Дърдолей го изпревари:
─ Доставчика, дето Драпчев е наел, обира хазната! Тебе обира!
─ За онзи Скатавков ли говориш? Сигурен ли си?
Замисли се заклинател Добрувков, за миг се замисли: да се радва ли или не, дето прогнозите му са се сбъднали.
─ И още как! – продължаваше афектирано роднината. – Преди малко зърнах брата, безделника, да се мотае между фургоните, в които складират читанките.
─ Е, и?
─ С един чувал беше. Огромен! Обикаляше, от всеки фургон книги вземаше и ги пъхаше в чувала, а някакъв хлапак му помагаше.
─ Ами юнаците на Брански? Те нищо ли не направиха?
Дърдолей се почеса, дето не го сърбеше, опита да си припомни какво беше видял. Едва сега осъзна, че и сам много лесно се беше вмъкнал в склада – никой не беше го спрял.
─ Епа те, юнаците… май ги нямаше… – отвърна колебливо.
„Значи така – разсъди наум Добрувков, – единият брат събира, другият изважда. И онова, което извадят, после сами ще продават.“
─ Моето вадят те! – не се сдържа и кресна на глас. – Ама не са познали! Не се е родил гърборак, дето да преметне заклинател Добрувков.
И като изрече тези думи, Послужан проводи вест на всесилния Шестушев: помоли го за неколцина пазугери. Наясно беше, че тази помощ дял ще му струва, но по-добре дял да загуби, отколкото всичко.
Час по-късно крадецът беше заловен. И колкото и да се кълнеше съгледвачът Дърдолей, че имало още един разбойник, пазугерите не успяха да открият други следи, а всичко откраднато беше намерено у заловения.