Каква жена! За миг я зърнеш
и ток те удря в слабините…
На сватбата й попът селски
три пъти падаше в несвяст.
Мъжете подир тази сватба
си понамразиха жените
и до един се поболяха
от дяволски мерак и страст.

Жените първи я чумосаха
и от жена тя стана кучка.
За нея сториха магия
от вълча кост и жълт конец.
Подхвърлиха змия изкормена
в дома й, а след тази случка
набиха болния й мъж
и го нарекоха скопец.

Не се роди у тях дете
след сватбената им година
и селото им върза люлка,
изплетена от зла мълва,
че пей не струва, щом е ялова…
Мъжът й скоро се помина
и тя, сирак от край незнаен,
остана в къщата сама.

Тогава почнаха хвалбите
във кръчмата, след три мастики:
„Ах, тази блудница! Ах, тези
гърди с къпинови зърна…!”
Тъй нощ след нощ мъжете селски –
все донжуановци велики,
един след друг, и ред по ред,
преспаха с блудната жена.

Като кокиче сред бодили,
между възхита и омраза
живя жената с гнусна слава,
разнасяна на шир и длъж,
и днес внезапно се помина…
При следствието се оказа,
че тя е девствена, че даже
не е докосвана от мъж.