Когато съм тъжна, викам облак дъждовен –
вместо мене да плаче със моите сълзи.
А щом избледнее, разпалвам огньове
и изгарям в тях спомена, който боли.

Когато съм тъжна, зова буен вятър –
вместо в мойта душа, да вилнее отвън,
с леден дъх да целува мокри лицата
и да сбъдва кошмари в отдавнашен сън.

Когато съм тъжна, пращам гръм да удари
онзи, който тъгата е в сърцето ми влял –
вместо аз да гърмя с револверите стари,
нека сам да пожъне туй, що е посял.