С неизплакани сълзи душата ми плаче.
Несподеляна обич като тъжно сираче
без посока се лута в мрака черен и зъл.
Онзи, който очаква, тъй и не е дошъл.

Неизречени думи – стъпки в ланшния прах.
Неначенати мисли, пълни с болка и страх.
Колко дълго пропадах в ненаситна тъма?
Колко пъти в сърцето ми заби се кама?

Недочакана милост като утринен лъч
се разсейва в мъглата на хорската жлъч.
Непоискана вярност – лист, окапал в калта –
непотребна останка. Като любовта.