Драги ми Смехурко,

Много време мина, откак се спомина баба Цоцолана. Друг живот настана.
Зряхме, остаряхме, много преживяхме: царе, генерали – всички ги видяхме; пандемия, ваксини, аватари сини, реклами с тампони, медийни балони… Промени се много животът от вчера. Пълен с вероносци, ала с малко вера.
Интелект изкуствен дава ни съвети, ала знаем всичко най-вече от нета.
Напоследък „Фейса“ времето яде ни. Мръщим се, но нейсе, веч сме зарибени.
Та за тез фейсàци искам да ти пиша, дето със мераци по дами въздишат. Па се впуснат в свалка с жени попрезрели, па току изръсят предложения смели. Ала да ти кажа, драги ми Смехурко, елегантност имат, колко има Пурко.
Някои не говорят, сал кафенца пращат, рози и цветенца. Ала друг дращят! Някъде фалшиво, някъде смешливо – заучени свалки като залъгалки. Ще кажеш, зелени, младички са още. Ако питаш мене, хич не са от снощи.
Но пък номерата не биха вървели, ако ги не къткат дамите по-зрели. Ужким им се сърдят, ужким пръст размахват, но стоплят сърца си, пък после ги махват. А щом ги натирят, на всички съобщават що народ ги иска, но те се не дават.
Чета, па въздишам – що на мен не пишат? Сигур, че придирям: приятели стòтин само си подбирам. Другите покани просто ги отказвам – с такваз “политика” как да ме налазват? Недей да се смееш, казах: време мина. Не ми пеят вече момци от чужбина. Остарявам, брате, на глупост не нося, скучно ми е в чата с тъпите въпроси.
Хайде, тук ще спирам, че време отнех ти. Друг път ще рапирам за подвизи вехти.

Остани със здраве в празниците светли! Недей се оставя на драми и клетви!