За кой ли път събуждам се без тебе,
за кой ли път отчаяно повтарям,
че ти в живота ми си непотребен,
че ти отваряш в мене само рани.

За кой ли път изтривам те в ума си,
за да възкръсне пак душата моя.
За кой ли път небето ми се въси,
че мрачен е в сърцето ми покоя.

Не те коря. Не викам. Няма смисъл
да плача, да гадая, да умувам…
Надничам в чата – не, не си ми писал.
За тебе аз дори не съществувам.