Съюзът на свободните писатели в България също се присъедини към сезона на коледните партита. Празничното събиране на Софийския филиал на съюза се състоя на 19.12.2022 г. в ресторант „Мон Парнас“. В приятна обстановка и на по чаша питие (всекиму според вкуса и музата 😉 ) присъстващите обменяха мисли и книги, обсъждаха бъдещи планове – както лични, така и за дейността на филиала и неусетно до края на вечерта бяха завладени от истински коледен дух.

На снимката: част от членовете на Софийския филиал.

Continue reading →

След проточил се с месеци издателски процес, изпълнен с въпросителни, Сесил Костадинова най-после може да се похвали със своя редакторски дебют – и то не с какво да е, а с едно изключително, триезично издание (на български, руски и английски език). Става дума за книгата „Мъжкото и женското тайнство – изцеляващи афоризми“ на украинския автор Назип Хамитов* (изд. „Кибеа“).

„Приключих успешно поредното си самопредизвикателство – заяви Сесил на своята страница във Фейсбук. – Този път не говорим за смяна на жанра, а за смяна на позицията. Беше ново, приятно и… поучително занимание.“
 
В поста си в социалната мрежа Сесил благодари на автора Назип Хамитов и на преводачката Нина Йорданова за оказаното доверие. „За мен беше удоволствие и привилегия да съм част от екипа, осъществил този амбициозен проект“ – сподели тя и малко по-късно получи оценка за труда си от самия автор:

„Скъпа Сесил, огромно благодаря за изключителната редакторска работа. Получи се уникално издание на три езика!“
 
 
* Назип Хамитов е писател, психоаналитик, доктор на философските науки, професор, член-кореспондент на Националната академия на науките на Украйна. У дома и в чужбина е известен като автор на андрогинния анализ – най-новото направление в областта на психоанализата, изследващо проблемите на вътрешната самота в отношенията между мъжете и жените.

Continue reading →

Снощи в клуб „Грамофон“ се проведе поредното издание на „Истории от някога“.

Темата този път беше „Контакт“, жанрът – фантастика. Десет истории се надпреварваха за вниманието на слушателите. Печеливша се оказа „Контрабанда“-та на Ив-Ана Драгомирова. Нека добавим, че освен авторката, за успеха на разказа допринесе в голяма степен и изпълнителят – Мартин Трошанов. Подгласници на Ив-Ана станаха Атанас Митрев и Алекс Цонков.

За пръв път от подновяването на четенията в надпреварата се включи и Сесил със своя разказ „Спасен“. Героите Одис и Омш бяха добре известни на слушателите, чели „Звездата на скитниците“, тъй като историята бе адаптиран откъс на една от главите в романа.

Сесил винаги се е вълнувала от темата за контакт с други цивилизации. В почти всички нейни произведения хората не са единственият разумен вид. Тя напълно споделя мнението на Карл Сейгън, че ние, хората, „трябва да сме твърде високомерни, за да считаме, че сме сами във Вселената“.

Continue reading →

На 15. 09. 2022 г. в салона на Народно читалище „Славянска беседа 1880 г.“ бяха представени двете нови книги на Лиляна-Цезия Механджиева*: шестата й стихосбирка „Светувания-3“ и първата й прозаична книга „Разкази и новели“. Сесил Костадинова отново се озова на сцената, този път в качеството си на водеща. Въпреки предизвикателствата, породени от „last minute“ промени в сценария, тя съумя да изведе събитието до успешен край и заслужено получи благодарност не само от титулярката, но и от рецензентките на книгите. „Имаше нужда от бърза реакция, от импровизация, но се справих и ми хареса“ – довери по-късно Сесил във Фейсбук профила си.

* Лиляна-Цезия Механджиева е автор на шест стихосбирки, един сборник с разкази и новели, две монографии, учебник по български език за чужденци, множество езиковедски и литературоведски доклади. Носителка на почетен знак на Министерството на културата „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики. Член на СБЖ, председател на Софийския филиал на ССПБ.

Continue reading →

Последното за сезона честване, организирано от Съюза на свободните писатели в България, беше посветено на 80-годишнината от смъртта на Никола Вапцаров, а отговорността да разкаже за живота и творчеството на поета се падна на Сесил Костадинова.

Стихове на Вапцаров четоха зам.-председателят на ССПБ Лиляна-Цезия Механджиева и Доля Иванова от съорганизатора на събитието, читалище „Славянска беседа 1880“. Част от стиховете бяха непознати и непопулярни сред широката публика – малка провокация, за която отново се беше погрижила Сесил.

В музикалните паузи прозвучаха „Соната в сол мажор – ІІ част – Рондо“ от Бетховен и „Есенна картина“ от Александър Райчев, в изпълнение на Мария Свинарова от школата по пиано към читалището с преподавател Ася Дамянова.

По традиция в края на събитието участници и публика продължиха разговорите на по чаша вино в неформална обстановка.

Continue reading →

„Скъпи, искам да отслабна,
хайде да се дърлим пак!
Ти кажи ми, че съм гадна,
аз на теб – че си глупак.“

Стресът сваля килограми,
фитнес е скандалът наш.
В обвинения и драми
кънти целият етаж:

„Йезуитка ти ревнива,
да, ще ти изневеря!“
„Аз пък, докато съм жива,
няма да те изпера!“

„’Бал съм ти прането смешно,
я се виж, ма, дъртофел!
Да оставам с теб е грешно,
с тебе пода бих измел!“

„Ти ли, хубавец неземен?
Ей метлата там, мети!“
„Ааа, не мога да я взема!
МПС е тя, лети.“

„Ми ще литна, ще избягам!“
„Ха дано, но надали!“
„Писна ми да се излагам!“
„Е, тогаз не го прави.“

Сипят се обиди тежки,
като камъни валят,
уж скандал е по човешки,
а пък думите болят.

„Скъпи, май попрекалихме.“
„Добре, спираме за днес.“
„Утре пак, нали решихме?
Чрез скандали към финес!“

Continue reading →

Годината завърши така, както и започна – с публикация. Разказът отново е „Бягство към дома“, но този път ще зарадва и читатели, които предпочитат хартиените книги, защото е част от поредния брой на алманах „Тера Фантастика“, наред с утвърдени български и чуждестранни имена в жанра. Щастливите притежатели на алманаха могат да открият историята в рубриката „Коза Ностра“. Как и защо съставителите са избрали именно нея, ще остане може би загадка без отговор.

Сигурно е обаче, че със своите две публикации в жанрови списания и избор на публиката в „Истории от някога“, „Бягство към дома“ е напът да се превърне в най-четения или поне най-популярен разказ на Сесил. И несъмнено – разказ-фаворит за 2021 година.

Continue reading →

Харесвам ли ви? Не? Не е и нужно.
Отдавна мина времето, когато
аз плащах дан на мнението чуждо
и мъмрещия глас на обществото.

Различна съм, признавам. Не обичам
да следвам безразумно всеки крясък
на мода или сила политична,
изпълнена със тенекиен блясък.

Различността е сила, дето плаши.
Не се харесва, всява тъмен страх.
Не влиза в сметки опростени на търгаши,
не се прехласва ни по звезден прах.

Различен ли си, плащаш си цената –
осъждат те, обсъждат те безкрай
с „осанна“ и „анатема“ в устата.
Харесва ли ми? Не ми пука май.

Continue reading →

С неизплакани сълзи душата ми плаче.
Несподеляна обич като тъжно сираче
без посока се лута в мрака черен и зъл.
Онзи, който очаква, тъй и не е дошъл.

Неизречени думи – стъпки в ланшния прах.
Неначенати мисли, пълни с болка и страх.
Колко дълго пропадах в ненаситна тъма?
Колко пъти в сърцето ми заби се кама?

Недочакана милост като утринен лъч
се разсейва в мъглата на хорската жлъч.
Непоискана вярност – лист, окапал в калта –
непотребна останка. Като любовта.

Continue reading →

Не ти принадлежа, не съм трофей.
Принадлежа на себе си единствено,
на избора си да вървя в посоката,
в която виждам светлина и искреност,

където ме очакват и посрещат,
където чувствам колко ме ценят,
където липсата ми се усеща
и безусловно приемат моя свят,

където съм любима и обичана,
където е душата ми спокойна
и сънищата пълни със звезди.

И ако някога изглежда, че съм с тебе,
недей се заблуждава, че съм там –
не съм трофей, жена съм. И го знам.

Continue reading →