От 22-ри до 24-ти септември се проведе годишният форум на почитателите на фантастичните светове в България – Булгакон. Тази година домакин на събитието беше град Пловдив, който посрещна участници и гости с много слънце и топлина.

Програмата беше наситена с информативни и дискусионни панели, с представяния на български книги и автори и, разбира се, с традиционния търг на книги в края на събитието. Сред чуждестранните гости, които участваха активно в голяма част от панелите, бяха Франческо Версо, Алекс Шварцман, Ерик Симон, Нина Хорват, К.А.Терина. Въпреки че не успя да присъства лично, Питър Уотс не пропусна да се присъедини към дискусиите онлайн. Онлайн бяха изявите и на други участници като нигерийският писател-фантаст Уоле Талаби, украинската фентъзи-авторка Наталия Матолинец, полската авторка Агниешка Халас и други.

Освен като слушател в панелите, Сесил Костадинова участва и лично в програмата на втория ден с представянето на своя роман „Звездата на скитниците“. Без да издава тайните на сюжетните линии, тя разказа за света, в който се развива действието, за историята на главния герой и неговите „помощници“ и, разбира се, за личната й трактовна на знаците върху розетата от Плиска, провокирали написването на романа. Специално за събитието авторката беше подготвила обновена версия на трейлъра на книгата:

Сесил Костадинова бе спомената като автор в още две представяния – на списанията „И кратко“ и „Дракус“, в чиито последни броеве са публикувани нейни разкази.

Търгът на книги в последния ден бе поредното събитие, провокирало интереса на авторката. В резултат тя се сдоби с две скъпоценни заглавия, спечелвайки второто след едно от най-силните наддавания на търга.

Новият брой на списание „Дракус“ е вече факт. Изданието се появи на пазара буквално дни преди премиерата му на тазгодишния „Булгакон“. Както обикновено, място в него си делят български и чуждестранни автори. Сред българските имена този път се нареди и Сесил Костадинова с нейния фентъзи разказ „Гибла“ – история за меч и магия, която бе част от избора на публиката в „Истории от някога“. След прочитането му там разказът не е публикуван никъде, така че „Дракус 2023 есен-зима“ е неговият хартиен и публичен дебют.

Към края на лятото, но все още в разгара на отпускарския сезон, излезе брой 7 на списание „И кратко“. Темата на броя е „Изкуствен интелект“ и съдържа 12 разказа – много различни като гледни точки, внушения и стил на авторите. Подборката е направена измежду 66 изпратени предложения, което, заедно със сериозната редакторска намеса, гарантира стойностно преживяване на читателите.

Сред избора на редакторите е и „Въпроси и отговори“ на Сесил Костадинова. Тъй като темата за изкуствения интелект е една от любимите на авторката, тя не се поколеба да изпрати разказа и се зарадва, когато разбра, че нейната история за „очовечаването“ на ИИ е намерила място в изданието.

Премиерата на броя се състоя в понеделник, 18.09.2023 г. в KICK’s. Някои от присъстващите автори прочетоха малки откъси от своите разкази. Сред тях беше и Сесил, която не можа да откаже на харизматичните редакторки Диана Софрониева и Яна Хараланова.

На 18 юни се навършиха 100 години от смъртта на Христо Смирненски – „слънчевото дете на българската поезия“. По този повод в края на месеца Софийският филиал на Съюза на свободните писатели проведе тържествена вечер, посветена на поета. Сесил разказа за живота и творчеството му, а познати и не толкова познати негови произведения прочете писателят Николай Братоев-Крижицки.

В края на вечерта присъстващите споделиха свои впечатления и мнения за творчеството на Смирненски, както и любими негови произведения.

Последното за сезона издание на „Неформатът“ – свободната литературна сцена, организирана от Денис Олегов, се проведе на 21-ви юни. Със свои произведения – проза и поезия – участваха 76 автори, някои от които за първи път. За Сесил това беше трето участие в инициативата. За пореден път тя избра да чете свои стихове, но за първи път й се наложи да застане първа пред микрофона. Ето откъс от представянето й:

На 29 април се навършват 130 години от рождението на Елисавета Багряна – една от грандамите на българската поезия. По този повод Софийският филиал на Съюза на свободните писатели в България и читалище „Славянска беседа 1880“ организираха вечер, посветена на живота и творчеството на обичаната, обсъждана и вечна поетеса.

Евгения Динева запозна слушателите с интересната житейска съдба на Елисавета Багряна и отражението й върху поезията на „вечната и святата“ бунтарка на българската литература от 20-ти век.

В залата прозвучаха десет поетични творби на Багряна в изпълнение на Сесил Костадинова. Тя прочете и откъс от пътеписните записки на поетесата от пътуването й във Франция (Бретан).

На 20.04.2023 г. в Читалищната библиотека към Народно читалище „Съзнание 1907“ – гр.Сливница се състоя среща на авторите Денис Олегов и Димитър Регин с почитателите на писаното слово. Гостите представиха свои приказки, стихове и разкази.

„Виртуална реалност“ беше поредната тема на „Истории от някога“. Жанрът бе фантастика. По традиция победителите от предишното четене представят свой разказ по новата тема, но техните разкази не участват в новото класиране. Оказа се, че Бранимир Събев не бе успял да се завърне от своето виртуално пространство, за да сподели впечатленията си от него. Разкази бяха изпратили само подгласничките му Сесил и Яна.

Четенето започна със „Събуди се за живот“ на Сесил Костадинова. За да се побере в ограничението от 8000 знака, авторката бе съкратила над една трета от написаната специално за случая история.

Както обикновено, пред микрофона застанаха и ветерани, и дебютанти – и поединично, и на двойки. От осемте разказа публиката хареса най-много „Виртуална бруталност“ на Георги Атанасов. На второ и трето място се наредиха две млади дами: Тони-Теодора Косева, която обясни на всички, че „Това е само началото“ и Цветелина Минчева, която пък добави, че „Всичко може да бъде истинско“.

снимки: Николай Николов-Козия

На 12-ти април в „Дада бар“ се състоя поредното издание на „Неформатно“ – свободна сцена за изява на всеки желаещ творец. Идеята за тази поредица събития е на поета Денис Олегов, който отново се беше справил чудесно с организацията.

Пред микрофона се редуваха стихове, разкази, фейлетони, критически материали… Мнозина от участниците, които в предно издание се бяха представяли с поезия, сега бяха предпочели проза. И обратно.

За Сесил това беше второ участие в инициативата. Въпреки предварителните жанрови колебания, тя запази поетична нагласа и прочете стихотворения от стихосбирката си „Мръщолевения“. Изборът й падна върху „Градът“, „За хората и времето“ и „Служба“.

След като всички желаещи представиха своите творби на импровизираната сцена, вечерта продължи в непринудени разговори и споделяне на бъдещи проекти.

(откъс)

─ Рая, моля те, не го прави!
─ Не съм ти гумена кукла.
С дясната си ръка, обляна в кръв, тя прекара надлъжно скалпела през вената на лявата.
─ Рая, не! Няма причина, която да си заслужава! Аз не заслужавам!
Тя вдигна теменужен поглед към него – същият, който доскоро наелектризирваше тялото му, a сега помътняваше пред очите му:
─ Имам молба – прошепна. – Не ме слагай в гробището. Ще бъда лош призрак.
─ Няма, обещавам!
Той обхвана лицето й с длани и погали меднорусата коса, разпиляна като гаснещи лъчи по раменете. Прегърна я. Тялото се отпусна в ръцете му.
─ По дяволите, Рая! Защо го правиш? Защо просто не ме наруга? Един скандал, няколко счупени чинии, два-три шамара.
Повечето връзки на Слави приключваха със скандал. Момичетата вилнееха, беснееха, изливаха върху му словесна помия. Той не им оставаше длъжен. Накрая си тряскаха вратите един на друг – и реално, и виртуално – и животът продължаваше. Но Рая, това нежно, чупливо създание, бе посегнала на живота си. Случваше му се за първи път.
Нарами отпуснатото тяло и го понесе към асансьора. Бе толкова шокиран, че дори не се опита да спре кръвта. От ръцете й зад гърба му оставаха кървави дири.
─ Не се бой, всичко ще се оправи – занарежда. – Хващаме първото такси и право в спешното! Там ще се погрижат за теб. А като се оправиш, първо ще те напердаша, после заедно ще се смеем на тази глупост!
─ Гумена кукла… Не съм…
─ Естествено, че не си! Ако ти си гумена кукла, значи аз съм гумен кукъл. Чуваш ли? Гуменокукъл.
Засмя се на шегата си, но тя не реагира. Това го изплаши. Разтърси я леко:
─ Рая, моля те, кажи нещо! Моля те, остани с мен!
Главата се разклати, но тялото остана безжизнено и започна да натежава.
Слави не помнеше последвалите събития. Помнеше ужаса, който изпита, когато усети, че Рая умира в ръцете му. По-късно разбра, че с тялото на рамо бе изтичал до светофара и застанал пред опашката чакащи автомобили. Един от шофьорите се смилил и откарал него и Рая до спешното. Седмици след това в ушите му пищяха гневни клаксони.
Помнеше също, че лекарите, които поеха Рая, казаха, че вероятността тя да оживее е едноцифрен процент. Той бе смутолевил някакво извинение и бе побързал да се махне.
И да забрави.