- Рецепта за отслабване
„Скъпи, искам да отслабна,
хайде да се дърлим пак!
Ти кажи ми, че съм гадна,
аз на теб – че си глупак.“Стресът сваля килограми,
фитнес е скандалът наш.
В обвинения и драми
кънти целият етаж:„Йезуитка ти ревнива,
да, ще ти изневеря!“
„Аз пък, докато съм жива,
няма да те изпера!“„’Бал съм ти прането смешно,
я се виж, ма, дъртофел!
Да оставам с теб е грешно,
с тебе пода бих измел!“„Ти ли, хубавец неземен?
Ей метлата там, мети!“
„Ааа, не мога да я взема!
МПС е тя, лети.“„Ми ще литна, ще избягам!“
„Ха дано, но надали!“
„Писна ми да се излагам!“
„Е, тогаз не го прави.“Сипят се обиди тежки,
като камъни валят,
уж скандал е по човешки,
а пък думите болят.„Скъпи, май попрекалихме.“
Continue reading →
„Добре, спираме за днес.“
„Утре пак, нали решихме?
Чрез скандали към финес!“ - Различност
Харесвам ли ви? Не? Не е и нужно.
Отдавна мина времето, когато
аз плащах дан на мнението чуждо
и мъмрещия глас на обществото.Различна съм, признавам. Не обичам
да следвам безразумно всеки крясък
на мода или сила политична,
изпълнена със тенекиен блясък.Различността е сила, дето плаши.
Не се харесва, всява тъмен страх.
Не влиза в сметки опростени на търгаши,
не се прехласва ни по звезден прах.Различен ли си, плащаш си цената –
Continue reading →
осъждат те, обсъждат те безкрай
с „осанна“ и „анатема“ в устата.
Харесва ли ми? Не ми пука май. - Неизречено
С неизплакани сълзи душата ми плаче.
Несподеляна обич като тъжно сираче
без посока се лута в мрака черен и зъл.
Онзи, който очаква, тъй и не е дошъл.Неизречени думи – стъпки в ланшния прах.
Неначенати мисли, пълни с болка и страх.
Колко дълго пропадах в ненаситна тъма?
Колко пъти в сърцето ми заби се кама?Недочакана милост като утринен лъч
Continue reading →
се разсейва в мъглата на хорската жлъч.
Непоискана вярност – лист, окапал в калта –
непотребна останка. Като любовта. - Избор
Не ти принадлежа, не съм трофей.
Принадлежа на себе си единствено,
на избора си да вървя в посоката,
в която виждам светлина и искреност,където ме очакват и посрещат,
където чувствам колко ме ценят,
където липсата ми се усеща
и безусловно приемат моя свят,където съм любима и обичана,
където е душата ми спокойна
и сънищата пълни със звезди.И ако някога изглежда, че съм с тебе,
Continue reading →
недей се заблуждава, че съм там –
не съм трофей, жена съм. И го знам. - Тъга
Когато съм тъжна, викам облак дъждовен –
вместо мене да плаче със моите сълзи.
А щом избледнее, разпалвам огньове
и изгарям в тях спомена, който боли.Когато съм тъжна, зова буен вятър –
вместо в мойта душа, да вилнее отвън,
с леден дъх да целува мокри лицата
и да сбъдва кошмари в отдавнашен сън.Когато съм тъжна, пращам гръм да удари
Continue reading →
онзи, който тъгата е в сърцето ми влял –
вместо аз да гърмя с револверите стари,
нека сам да пожъне туй, що е посял. - Лятото на съседа
Върна се съседът от Слънчака
и в апартамента си затрака:
дупчи, блъска, реже и кове,
а на мен от шум ми се реве.Музата панически избяга,
зърнала строителната сага.
Два-три реда ми остави само
и „Успех!“ прошепна ми през рамо.А съседът за творци нехае,
ремонтира, както той си знае:
стени срути, нови изгради
стиропор отвън си нареди,
а отвътре – всичко на боклука –
нови мебели пò тичали му тука.Преустройва смело, като бесен,
Continue reading →
бърза да завърши до наесен,
та когато зимата похлопа,
пак да гурбетчийства из Европа.
- Събуди ме
Събуди ме от този сън, в който няма любов,
събуди ме с целувка, с дъха си горещ
разбуди онзи вечен, незнаен копнеж,
който смисъл придава на живота суров.Нека бие сърцето във изгаряща страст,
всяка клетка да тръпне пеперудено в мен,
с неизменния, сладък, божествен рефрен
да жадува душата ми твоята власт.Събуди ме от този сън без благослов,
Continue reading →
прегърни ме, спаси ме от бездънния мрак,
на живота суетен от безцелния бяг.
Събуди ме! Бъди спомен, грях и любов. - ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ – ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
Каква жена! За миг я зърнеш
и ток те удря в слабините…
На сватбата й попът селски
три пъти падаше в несвяст.
Мъжете подир тази сватба
си понамразиха жените
и до един се поболяха
от дяволски мерак и страст.Жените първи я чумосаха
и от жена тя стана кучка.
За нея сториха магия
от вълча кост и жълт конец.
Подхвърлиха змия изкормена
в дома й, а след тази случка
набиха болния й мъж
и го нарекоха скопец.Не се роди у тях дете
след сватбената им година
и селото им върза люлка,
изплетена от зла мълва,
че пей не струва, щом е ялова…
Мъжът й скоро се помина
и тя, сирак от край незнаен,
остана в къщата сама.Тогава почнаха хвалбите
във кръчмата, след три мастики:
„Ах, тази блудница! Ах, тези
гърди с къпинови зърна…!”
Тъй нощ след нощ мъжете селски –
все донжуановци велики,
един след друг, и ред по ред,
преспаха с блудната жена.Като кокиче сред бодили,
Continue reading →
между възхита и омраза
живя жената с гнусна слава,
разнасяна на шир и длъж,
и днес внезапно се помина…
При следствието се оказа,
че тя е девствена, че даже
не е докосвана от мъж. - Виновна
Виновна съм, какво да правя,
че бирата си не оставяш
и, наредил девет шишета,
те подстрекавам за десето.Каква жена съм аз, не знам,
щом давам ти да пиеш сам,
а после тъжните ти думи
ме удрят като стоп-куршуми.Виновна съм, че ми харесва,
когато ме разтапяш с песни,
с псувни цветисти ме разсмиваш
и с философия успиваш.Каква жена съм, не разбирам,
щом прелест някаква намирам
във простотиите, де бълваш
и месинджъра ми запълваш.Виновна ли съм? Не ми пука!
Continue reading →
Каква жена съм? Не ми дреме!
Такваз романтика е тука,
че няма равна в наше време!
- Случайност
Случайна среща бе. Преди години.
Представихме се – поздрави с глава,
изреждане на титли, малко име
и прозаични, делнични слова.Неведоми, битиетата ни книжни
събраха ни по повод величав.
Усмихвах се, ти кимаше безгрижно,
разсеяно ми драсна автограф.А после пак се срещнахме. Случайно.
И бъбрихме за празните неща,
но в думите ни криеха се тайни,
сякаш нашепнати от палави деца.Погали ме със поглед и в прегръдка
притисна ме на тръгване за миг.
В ръцете ти безпомощна изтръпнах,
превърнала се в свой суров съдник.Случайно ли със устни те докоснах?
Случайно ли потърси моите ти?
И сякаш вечност бе мълниеносна –
случайност облада ни и смути.Опитахме зад разум да се скрием,
с цинизъм да превърнем чувства в грях,
случайността в забрава да обвием
и силата й да превърнем в прах.Но тайно, по неведоми пътеки
Continue reading →
тя връща ни и днес един към друг,
сърцата ни с усилия нелеки
да убеди да бият заедно тук.