Във фаталния петък 13-ти клуб „Журналист“ отново се препълни. Творци и слушатели бяха дошли за откриване на новия сезон на станалия вече традиционен Литературен салон с домакин Ивайло Диманов. Над 30 автори четоха свои произведения. Нямаше предварително зададена тема, но очакванията на всички бяха да се представят нови, а не вече познати творби.
За подбраната и взискателна публика Сесил бе избрала три стихотворения от новата си стихосбирка „Флаграте“.

На 29.06.2024 г. творците от Софийския филиал на ССПБ проведоха последната си среща, преди да се разделят за традиционната лятна почивка. Мястото беше Борисовата градина, а поводът – литературно четене, което за първи път провеждаха на открито.

Въпреки любезно предоставения от писателката Радосвета Гюлева безжичен микрофон, повечето участници предпочетоха да ползват единствено силата на собствения си глас.
Всички бяха подготвили свои любими произведения, с превес на непубликуваните. Сесил не направи изключение: тя прочете своето „Писмо до Смехурко“, включено в новата й стихосбирка, която предстои да излезе наесен.

Срещата премина сред творческа и вдъхновяваща атмосфера и приключи с традиционна обща снимка на участниците.

Последното за сезона издание на „Неформатът“ беше посветено на прозата.
Поради доминиращото представяне на стихове в почти всички издания, организаторите бяха решили този път да предоставят сцената само за разкази, откъси от романи, есета и приказки. Местата за четене бяха ограничени, може би затова записването протече с рекордна бързина: само за 13 часа участие потвърдиха 9 автори (от 10 свободни позиции).

Сесил успя да се включи в надпреварата за участие и се възползва от възможността да прочете откъс от един стар и наскоро възобновен проект. Проектът носи работното заглавие „Последният уориф“, а откъсът е свързан със срещата на двама от основните герои.

Видеото съдържа само част от прочетения от Сесил текст. Цялата сцена, както и повече за проекта, може да откриете ТУК.

След дълга зимна пауза „Истории от някога“ се завърнаха на 22 май, този път с отворен микрофон: без зададена тема, без предварително записване и без стандартното изискване за 8000 знака, но все пак с препоръка за обем от 3-4 страници. Жанрът също беше по избор: фантастика, фентъзи или хорър. Допускаха се и „стари“ разкази, които не са писани за конкретното събитие.

Мястото на срещата беше както обикновено клуб „Грамофон“, а началото – 19:30 часа. Лошото време не попречи на заклетите фенове на инициативата да се появят на събитието – кой навреме, кой със закъснение – и да се забавляват максимално, като не пропуснаха да почетат и предстоящия празник 24 май, и себе си, и рождения ден на неуморимия организатор Николай Николов-Козия.

Макар да не застана пред микрофона, Сесил с удоволствие изслуша колегите си по перо, които бяха подготвили своите забавни и страховити истории.

Майското издание на „Неформатът“ се проведе на 27-ми май, броени дни след най-българския празник 24 май. Изданието този път имаше и тема: „Силата на словото“. Желаещите да застанат зад микрофона трябваше да прочетат свои произведения, в които се разкрива силата на словото. Повечето автори се представиха с поетични творби, Сесил обаче бе предпочела прозата.
Тя прочете глава от романа си „Балагейски хроники“, в която главният герой Върбаланко, типичен непослушко и улично хлапе, за пръв път влиза в библиотека и попада под магията на писаното слово.

На 23-ти април Софийският филиал на Съюза на свободните писатели проведе вечер, посветена на 90 години от смъртта на Никола Ракитин. Радосвета Гюлева представи подробно и емоционално живота и творчеството на поета. В залата прозвучаха записи със стихотворения на поета от Златния фонд на БНР. Изпълненията бяха на артистите Спас Джонев и Борис Арабов. И отново благодарение на БНР (архивния фонд), присъстващите чуха интервю с дъщерята на Никола Ракитин – Светла – с емоционален разказ за рано изгубения баща.
Както обикновено, събитието приключи в неформална обстановка.

На 13 април тази година по идея на Димитър Петров-Регин (НЕ)Форматът проведе първото си събитие извън София. Авторите от (НЕ)Формата гостуваха в Стара Загора и бяха приютени в караоке бар „Черно и бяло“. Димитър Петров–Регин бе поел и организаторските функции с любезното съдействие на старозагорската поетеса Лилия Кашукеева.

За пръв път четенето протече без предварително определен ред на участниците. Всеки автор, който излизаше на сцената, след приключване на своето представяне трябваше да посочи кой от останалите да го замести зад микрофона.

Сесил Костадинова отново бе първа, но този път не за да заеме мястото на липсващ участник, а за да представи предпремиерно своята току-що издадена, нова стихосбирка „Флаграте“. Видеозаписът от представянето дължим на Петър Канев и неговия YouTube канал:

По силата на импровизирания жребий последна пред микрофона застана Евгения Динева, която освен свои стихове, съвсем импровизирано реши да представи още три стихотворения от новата книга на Сесил:

Поредното издание на „НЕформатът“ се проведе на 25-ти март в „Rockbar 158“. За пръв път участниците в събитието имаха възможност не само да прочетат свои или чужди произведения (поезия и проза), но също да се включат с музикални изпълнения, танци, скечове и всякакви сценични изяви. Така в събитието, продължило малко над два часа, присъстващите имаха възможност да се насладят и на авторска музика, и на кратко представление, и на интерактивна презентация на книга с арт инсталация, видео и аудио.

Сесил отново бе заложила на поезията с две свои стихотворения: „Асфалтова реалност“ и „Не оставяй душата си“. И двете са включени в предстоящата й стихосбирка.

Първото за годината събитие в календара на Софийския филиал на Съюза на свободните писатели се проведе на 15-ти март. Мястото на срещата беше известно: народно читалище „Славянска беседа 1880“, а поводът бе 200-годишнината от смъртта на Джордж Байрон.

Както обикновено, животът и творчеството на бележития автор бяха представени от член на Съюза – Мария Славова. Двете с Илияна Гатева прочетоха стихове на поета, като преводът на едно от стихотворенията беше на самата Мария Славова.

Така се нарича първата стихосбирка на поетесата Десислава Стоянова. Премиерата се състоя на 12 март в препълнения салон на клуб „Журналист“.
Редактор на стихосбирката е поетът Димитър Милов, а уводните думи в книжката са написани от литературния критик Продрум Димов.

“Стихосбирката съдържа лирични текстове, които носят различни послания. Те са като късчета душа, разпилени със семенцата на глухарчето.” Това е отговорът на авторката относно нейните текстове, отправени като послание към читателите.

Десислава е планирала още едно представяне: на 04 април от 18:00 часа в Народно читалище “Пенчо П Славейков 1921”.