Звездата на скитниците

Предна корица
 

  • Вселенска мрежа от тунели.
  • Човешка цивилизация сред звездите.
  • Изследователи, които търсят разумен живот.
  • Археолози, които възстановяват избледняло минало.

Някъде в бъдещето човечеството е преодоляло самоубийствените си пориви и се е сдобило с технология за бързо придвижване в пространството. Благодарение на Тунелите цивилизацията се е разпростряла сред звездите, а Земята е изгубила водещата си роля. Създават се нови колонии, възникват нови общности, изследователски експедиции кръстосват планетите от Вселенската мрежа в търсене на разумен живот.

При една от експедициите семейство изследователи откриват на необитаема планета златни човекоподобни статуи и малка седемлъчева звезда. Следва инцидент, при който пътят към планетата е прекъснат, а звездата – изгубена.

Внукът Одис, оказал се след години потомък на най-известната фамилия в света, търси спокойствие в малка религиозна секта. Драматично предсказание го връща във водовъртежа на събитията. Пътят му се преплита с историята на изчезналия артефакт и го отвежда накрай света, където той трябва да направи своя избор: да плати цената за завръщането си или да остави живота на съпланетяните си в ръцете на съдбата.

Междувременно поетични заклинания, смъртоносно злато и антинаучни явления се оказват парчета от странен пъзел, а зад всички тях наднича сянката на забравената седемлъчева звезда. Надписът върху лъчите й се оказва загадъчно послание от изчезнал народ.

Не бързайте със заключенията си кой е този народ. Дори да сте се досетили, че звездата е близнак на розетата от Плиска, почти сигурно ще сгрешите в предположенията си за Скитниците.
 

Как се роди идеята

Идеята за този роман беше провокирана от една статия за розетата от Плиска и едно посещение в старопрестолния град.

В статията авторите се опитваха да разчетат знаците върху седемте лъча с помощта на крито-микенското писмо, т.нар. Линеар А и Линеар Б. Идеята, че всеки знак е сричка и във всеки лъч е изписана дума, ми хареса. За съжаление трактовката на думите беше разочароваща – случайни, дори спорни като смисъл.

Година по-късно се озовах сред руините на двореца и по камъните там открих два-три знака от розетата.

Това окончателно ме вдъхнови да направя свой прочит. Получи се любопитен резултат: седем думички, които образуваха послание и заслужаваха собствена история.

Сесил